Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Бренан бе твърде опасно съблазнителен, за да му се има доверие. Или може би не вярваше на себе си? Да не би ослепителните, защитаващи човечеството воини с мъчително минало да я привличаха?

Очевидно, да. Тя прекоси стаята и му подаде мократа кърпа.

- Почисти раната, а след това ще те превържем. Предполагам, че трябва да измислим правдоподобна история, в случай че някой попита...

Той взе парцала и когато върховете на пръстите му докоснаха нейните, подобно на токов удар усещане изсъска през нервните й окончания, в следствие на което тя се задъха и се отдръпна назад. Бренан надигна глава и присви очи, а Тиарнан за пореден път долови смущаващото чувство за хищник, който току-що бе уловил аромата на плячката си.

- Не съм... - думите излязоха внезапно, докато тя триеше влажната си ръка в дънките, - тоест, твоя плячка.

- Така изглежда. Може би аз съм твоя.

Някъде под дълбокия му глас се усещаше скрито забавление, но изражението му все още бе мрачно. Изправи се на крака и тя ахна като за пореден път осъзна колко голям всъщност бе той. Колко много чиста мъжествена енергия бе събрана в това високо, мускулесто тяло. Поемаше огромен риск като му се доверяваше.

- Ще спечеля доверието ти - зарече се той и протегна ранената си ръка към нея, с дланта нагоре.

Нямаше как да не изпита внезапно подозрение, след като чуваше собствените си мисли, излизащи от устните му.

- Можеш ли да четеш мислите ми?

- Не, Тиарнан Бътлър, но понякога лицето ти е огледало на мислите ти. - Бренан я изучаваше, сякаш се опитваше да запомни чертите й. - Не осъзнавах колко си красива.

Тя усети руменината по бузите си и всячески насочи вниманието си към антибактериалния мехлем и превръзката, стремейки се да докосва кожата на ръката му колкото се може по-малко. Опита се да не забелязва, че ръцете му бяха също толкова големи, мъжествени и елегантни, колкото останала част от него. Ухаеше разкошно, на расов мъжкар, на смесица между сол и вода, а тя, незнайно защо, желаеше да се увие в аромата му и да се търкаля в него също като коте в свеж валериан.

Тиарнан се принуди да се съсредоточи върху задачата: да стегне бинта му, да отиде да измие ръцете си и да изхвърли опаковката от бинта. Бренен я последва и заедно с нея прекоси стаята, после се опря на вратата и скръсти ръце пред гърдите си, наблюдавайки всяко нейно движение.

- Готови сме. Какъв е планът отсега нататък? Знам, че вече си имаш някакво прикритие като богат благодетел, но Рик...

Телефонът иззвъня и я прекъсна по средата на изречението като в същия момент някой почука на вратата. Тя напъха приспособленията от набора за първа помощ обратно в отворената си чанта, извади телефона си и когато видя, че Рик отново й звъни, го прехвърли към гласовата си поща, а след това се запъти към вратата.

Но преди да е стигнала дотам, Бренан се озова пред нея, а позата му излъчваше невероятното му и така смъртоносно спокойствие. Беше толкова бърз, че Тиарнан не го бе видяла да се помръдва.

- Все още не сме обсъдили кой се е осмелил да те нарани - каза воинът и едва-едва докосна шията й с пръст, оставяйки жарка следа по кожата й. - След това той ще умре. Ако съм късметлия, ще е на вратата.

Бренан отвори вратата и мъжът, стоящ от другата страна на практика, падна в стаята. Очевидно подслушваше. Тиарнан успя да извърти устните си в учтива усмивка, преди той да успее да възвърне равновесието си, но поздравът, който получи от него -неофициално подсмъркване без съмнение си подхождаше със спретнатия му костюм на райета. За негово съжаление, плешивата му глава почервеня цялата, като така издаде унижението, което надменното му държание не можеше да скрие.

- Г-ца Баум? Трейси Баум? - Той гледаше къде ли не, само не и към Бренан, който бе с повече от тридесет сантиметра по-висок от него. - Аз съм г-н Уесли. Вашата връзка с доктор Литън. Докторът поиска от мен да се уверя, че сте пристигнали и да се срещна с вас, така че да можете да съгласувате графиците си и той да е в състояние да отговори на всичките ви въпроси.

След това натика в ръцете й голяма синя папка. Тиарнан я пое и му се усмихна с най-невинната и глуповата усмивка, на която един репортер можеше да е способен, като междувременно пренебрегна внезапното и безпогрешно напрежение, което излизаше на талази от Бренан. Винаги е добре да се държиш мило с протежето на лудия учен. Ако наистина искаше да е близо до нея, Бренан трябваше да свикне с държанието й, когато бе под прикритие

- Много Ви благодаря, г-н Уесли. Моля Ви, наричайте ме Трейси. Нямам търпение за тази конференция и за информацията, която ще ми помогне за статията ми. - Тя сложи ръка на рамото му и се наведе, сякаш да му довери нещо лично. - Убедена съм, че ще бъдете много полезен.