Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Зад нея Бренан издаде странен нисък гърлен звук, напомняш на... ръмжене ? Жената прецени шансовете си да настъпи Бренан без Уесли да я види, но стигна до извода, че вместо това може да го представи.

- Това е.

- Бренан. Литън ме очаква - прекъсна я сухо воинът. - Кога ще се срещнем?

Уесли се смути и започна да мята с ръце на мига.

- О, господин Бренан. Г-н Литън е толкова радостен. удостоен с тази чест - спря и прехапа устна. - Развълнуван. Той е развълнуван, всички сме развълнувани, че сте тук, за да обсъдите по-нанатъчното спонсорство. Ние сме на прага на възможностите си. Виждате ли, ние.

- Да. Ще видя, нали така? - Бренан по някакъв начин успя да подплати спокойния си тон с доза заплаха. - Не дарявам безвъзмездно десет милиона долара въз основа на несъществуващи доказателства. Това, за което сте използвали първия милион, които ви дадох, не ме впечатли.

Тиарнан искаше да аплодира техниката му Държеше се чудесно под прикритие. Но като се замислеше, бе прекарал по-голяма част от живота си, криейки се от света на хората. Определено не разправяше наляво-надясно, че е воин от Атлантида. А тя все още чакаше позволението на висшия принц Конлан, за да взриви света с тази новина.

Уесли също не задействаше звънчетата, които й показваха, че някой лъже. Малкото, което им бе казал, беше самата истина. Или поне истината, която той смяташе за достоверна, което както винаги се оказваше неизменния недостатък в способностите й. Литън вероятно бе наговорил куп глупости на асистента си. Хората страшно много ги биваше да се лъжат взаимно, както и сами себе си.

- Така е. Но не искаме да го обсъждаме в коридора, нали така? Просто дойдох, за да предам материалите на г-ца Баум и... - Мъжът внезапно направи връзката, която, изглежда, го глождеше от първия момент, в който ги видя заедно, присви очи и каза: - Всъщност съм изненадан да ви намеря тук с репортер, г-н Бренан. Във всеки случай ние... - Гласът на Уесли заглъхна и лицето му придоби странен нюанс на бледозеленикаво.

Тиарнан погледна към Бренан и трябваше да прехапе устна, за да не се разсмее заради яростния заплашителен поглед, който бе насочил към Уесли. Воинът току-що заличи със замах „арогантния милиардер“.

- Да. Добре - Уесли нагласи вратовръзката си като почти незабележимо я разхлаби, защото съвсем леко се бе поизпотил. - Д-р Литън ще отговори на всичките ви въпроси. Несъмнено ще го осведомя, че сте тук.

- Направи го - отвърна му Бренан, обви ръка около нея и затръшна вратата в лицето на човека.

Тиарнан се освободи от хватката на Бренан, но изчака няколко минути, преди да погледне през шпионката, за да се увери, че Уесли си е тръгнал. След това се обърна към Бренан.

- Беше ли нужно да плашиш бедния човек?

- Трябва да поддържам репутацията си. Самоличността, под която се подвизавам, е на ексцентричен милиардер, който не само е арогантен, но и изключително взискателен.

Приближи се още до нея и улови кичур от косата й, позволи му да се плъзне между пръстите му, като я прикова на място с изгарящия си зелен поглед.

- Късметлия е, че само го изплаших. Когато ти му се усмихна, ми се прииска да го убия.

Тиарнан отново ахна, изненадана от откровената истина в думите му.

- Бренан, нали ми каза, че ще се държиш прилично?

- Така е, Тиарнан, и ще дам всичко от себе си да изпълня обещанието си. Но това не значи, че не изпитвам чувствата, които в този момент съм длъжен да потисна. Интересна ирония, не мислиш ли?

Един от мускулите на челюстта му потрепна, ала той се завъртя и се отдалечи от нея, докато мърмореше нещо под носа си, нещо, което без съмнение не беше на английски и най-малкото - мило.

- Чух това - извика тя. - Ще ме научиш ли да ругая на атлантски, когато всичко приключи?

Той спря и погледна към нея през рамо, като радостта изви крайчеца на устните му.

- Когато това свърши, ще те науча на всичко, каквото искаш на атлантски.

Щом смисълът, който бе вложил, я обгърна, Тиарнан се изчерви, а в резултат на думите му в съзнанието й затанцуваха провокативни и изключително ярки образи. Но мислите за един изключително жарък, невъобразимо горещ, гол воин от Атлантида нямаше да ги доближат по-близо до целта им.

- Значи те са на ход - отбеляза тя енергично. - Сега ще отидем на приема и ще видим какво можем да разберем от, надявам се, словоохотливи пияни учени.

Той кимна, но преди да може да отговори, телефонът на Тиарнан иззвъня. Тя се поколеба, но след това го извади и натисна бутона, за да види кой й се обажда. Надписът на екрана й казваше, че е пропуснала още едно обаждане от Рик, който изобщо нямаше да се зарадва, но редакторът й вече трябваше да знае, че ако е по петите на гореща история, не проверяваше телефона си с часове, дори и дни.