Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Определено „гореща“ бе точната дума. Напъха телефона в джоба си и погледна към Бренан, изучавайки го, докато той се запъти към прозореца и се взря в нощта. Гъстата му тъмна коса докосваше яката на ризата му, която привлече вниманието й към широките му, покрити с мускули рамене и гръб, който се стесняваше надолу към чудесна талия и, о, пресвета Атлантида, този мъж притежаваше стегнат, чудесно оформен задник. Защо красавците бяха или женени, или две хиляди годишни воини, над които тегне проклятие?

Тиарнан завъртя очи както на черния си хумор, така и на лекотата, с която бе приела историята му. Въпреки това щеше да й трябва доста време да свикне с истината, а и никой не можеше да я излъже. През последните десет години реалността на човечеството се бе променила до неузнаваемост. Шокът, страхът и недоверието, които обзеха света при новината за съществуването на вампири, шейпшифтъри и какви ли още не същества постепенно проправи път на приемането, а сега дори и на опасно задоволство. Чудовищата обаче разчитаха на това. Онези, които бяха лошите, смъртоносните.

Не всички от тях искаха да излязат от мрака, да се изправят срещу светлината и побърканите медии. Много, изключително много, вампири и върколаци предпочитаха да останат скрити, като се задоволяваха да са част от легендите, кошмарите и адски лошите филми на ужасите. Но по-голямата част или по-точно по-могъщата, беше спечелила този спор и се стигнало до тук.

В продължения на години Тиарнан и колегите й обсъждаха подбудите на вампирите и шейпшифтърите над безкрайни халби бира, маргарита, космополитън, различни коктейли в зависимост от тогавашната мода. С времето всички промениха любимите си теории, но Тиарнан се придържаше към първоначалното си обяснение. Вампирите бяха най-крайните играчи. Това, че се разкриха пред хората и малко или много успяха да се интегрират успешно, им позволи да се подвизават на по-голяма сцена. Те вече не се бореха за контрола върху индивидуалните си територии и „овцете“, както наричаха хората, живеещи там, а за власт над държави и кралства, промъквайки се в правителствата, енергийните промишлени центрове, финансите и медиите. В САЩ нещата стигнаха най-далеч, и то изключително бързо: сега Конгресът имаше трета, изцяло нова вампирска камара, наречена Примус.

Власт на международно ниво, защо не? По-лесно бе да завладееш една страна, когато можеш да посетиш градовете й с частния си самолет, със затъмнени прозорци и благоразположени донори, които изпълняваха ролята на стюардеси или просто идваха като гости.

Фъстъци, соленки или нулева отрицателна?

Сега и не толкова изгубеният континент Атлантида се бе намесил заедно с тираничния си бог на моретата, който своеволно бе стоварил проклятие върху един от воините си, за трагедия, която дори не беше по негова вина. Корелия беше създател на тази присъда, като бе оставила Бренан без право на избор. Той дори не е знаел за бебето. Според Тиарнан това бе най-страшното от всички наказания: да разбереш, че си баща, а после че не си, и двете в един и същ момент.

Една неприятна мисъл я порази като мълния в стомаха: бил ли е настина? Корелия не й звучеше така сякаш е била от най-преданите жени. Ами ако детето изобщо не е било на Бренан? За жалост, тази й мисъл я доведе до няколко въпроси без отговор: Можеше ли един бог да знае такива неща? Дали Посейдон притежава супер способности за тестване на ДНК или просто е предположил? Възпротиви се на поредицата въпроси, защото знаеше, че няма как да ги зададе на Бренан, без да го нарани още повече.

Бренан бе казал истината. Той също така вярваше, че няма да я нарани; че би умрял, за да я защити. Тиарнан трябваше да се притеснява единствено за повторната поява на странния му пристъп, в следствие на проклятието, а с него можеше да се справи изключително лесно. Всичко, което трябваше да стори, бе да избяга от него, за да се активират условията на проклятието. Изразът „далеч от очите, далеч от ума“ придобиваше съвсем нов смисъл. Ако не я виждаше, щеше да я забрави, а така тя щеше да бъде свободна да се върне към мисията си.

Сама.

Сама щеше да й е по-добре. Тъй че нямаше защо перспективата от това, Бренен да я забравя, да води до празнина в душата й.

Тиарнан се измъкна от умствените си странствания и преди да е успяла да помисли, да се помръдне или да си поеме дъх, Бренан се обърна и с нечовешка бързина се спря на няколко сантиметра от нея. Взирайки се в очите й, неговите се свиха сякаш така я предизвикваше да го спре, след което обви ръка около кръста й и я придърпа по-близо до себе си, докато гърдите й не се опряха в неговата гореща и силна гръд. Точно когато мислеше, че ще я целуне, той просто отпусна брадичката си върху главата й и вдиша дълбоко, сякаш поемаше нея. Запаметявайки уханието й.