Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Бренан не видя кога Грейс е помръднала, но вече бе извадила лъка, а сребърният връх на стрелата й бе насочен към главата му. Той пусна Тиарнан и я избута зад себе си, далеч от пътя на опасността.

- Не се и съмнявам, че ще има поднасяне на извинения, приятелче - сопна се тя, но за изненада на Бренан, изказването й бе насочено към Алексий. - Имаш ли нещо против да ми кажеш къде точно са били ръцете върху голото тяло на друга жена?

Главата на Алексий се местеше тук към Грейс, ту към Бренан, докато на изражението му беше изписана пълна безпомощност. Няколко пъти отвори и затвори уста като най-накрая успя да отговори.

- Бостън.

Тиарнан, която отново застана до Бренан, шумно изпръхтя.

- Бостън? Очаквах да кажеш „само бедрото й, миличка“ или „само ръката й, за да й помогна, когато припадна“, но ти просто каза „Бостън“. - Страните и устните й потрепнаха за миг, а след секунда се заливаше от смях. - Бостън - извика, превивайки се от смях. - Той каза „Бостън“!

В стаята настъпи тишина с изключение на безнадеждния смях на Тиарнан, след което Грейс свали лъка си надолу, а устните й се изкривиха в лека усмивка.

- Каза го, нали, големият му тъпак. - Тя също започна да се смее. - Бостън! Не се притеснявам толкова. Важното е, че не каза Кливланд.

Поради някаква напълно непонятна причина, изказването на

Грейс още повече разсмя Тиарнан и двете жени продължиха да се заливат от смях, докато в един момент не започнаха да се задъхват. Бренан, чиито порив да убие един от най-добрите си приятели, изцяло бе изчезнал, се взираше, напълно озадачен, в Алексий и Лукас.

Алексий се взря в него, очевидно доволен, че смъртта му вече не е на дневен ред и прибра кинжалите си.

- И представа си нямам - призна си.

- Жени - отбеляза Лукас и вдигна рамене. - Добре ли сте, момчета? И никой няма да убива днес?

Бренан се поклони пред Алексий, а дълбокият, заради реакцията му, срам препускаше през него.

- Не мога да се надявам на прошката ти заради действията ми, приятелю...

- Спести си го - ухили се Алексий. - Както останалите, така и аз ще се радвам да те видя сломен от жена.

Грейс, чиито лък се намираше преметнат през рамото й, прекрати звънкия си смях и сръга Алексий в ребрата.

- Окрилен от жена, нали това искаше да кажеш, скъпи?

Тя му се усмихна и воинът я придърпа към себе, като я дари с кратка целувка по устните.

- Точно така. Сега. Преди смъртоносните заплахи отново да са започнали, искам да знам, какво, по дяволите, става тук? И мисля, че трябва да започнеш с реакцията си към Тиарнан?

- Реакцията му към мен не ти влиза в скапаната работа - отвърна Тиарнан и се пресегна към ръката на Бренан. - Остави го намира. Тази нощ му се насъбра много.

Воинът остана слисан и напълно безмълвен, когато усети топлата й ръка в своята. След това тя стори нещо още по-шокиращо. Престъпи напред, заставайки пред него, сякаш да го защити от опасността.

Искаше да предпази него. Тя го защитаваше.

Сърцето му, неизползвано отдавна, скочи от гърдите му и се разби на парчета в краката й. Искаше му се да заридае. Желаеше да крещи, за да може вселената да чуе радостта и триумфа му. Но не каза нищо, а просто застана до нея, където се надяваше, че ще прекара остатъка от живота си.

- На него ли му е дошло в повече, Тиарнан? Виж, Бътлър, в случай че паметта ти не функционира добре нека ти припомня, че току-що предложи да ме убие - отвърна Алексий.

- Да, да, но това бе в следствие на проклятието. Сега можем ли да забравим за заплахата за смърт, която изобщо не беше такава и да поговорим за нещо по-важно? - Тя посочи към Лукас и Грейс, а след това погледна към Бренан. - Възнамерявам да поздравя милите хора. Опитай се да не убиваш нито един от тях, иначе следващия път може и да не ти се притека на помощ.

Бренан изгуби ума и дума, попаднал в една сложна комбинация между ужас и удоволствие, бореща се за контрола над емоциите му Тиарнан се справи с него, също както Грейс с Алексий и жените на принцовете със своите избраници. Сякаш той беше най-меката и нежна атлантска глина в ръцете й.

О, в името на боговете, желаеше го толкова силно. Само ако Посейдон можеше да му позволи.

- Аз съм Тиарнан Бътлър, топ репортер и съм тук по същата причина като вас - представи се тя на Грейс. - Името, което използвам за прикритие, е Трейси Баум, така че ще ви помоля да ме наричате Трейси, за да не се случи така, че по невнимание да ме наречете Тиарнан. Между другото, съжалявам за случката с голотата. Твоят човек и приятелите му ме измъкнаха от много опасна ситуация, включваща ужасни вампири и последователите им. И да сме наясно: когато припаднах, бях увита в много голям чаршаф.