Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Грейс се намръщи и се здрависа с Тиарнан.

- В Бостън, предполагам. Аз съм Грейс Хавиланд, а това е Лукас, алфата на глутницата в Йелоустоун.

Мъжът пое ръката й в своята, а чиста и половинчата усмивка озаряваше лицето му

- Нямаш представа колко се радвам да се запозная с жената, която побърка Бренан.

Воинът си пое няколко дълги и бавни вдишвания и щом видя как алфата докосва Тиарнан, вулканът от ярост се опита да изскочи от стомаха му Сякаш усетила нещо, тя се обърна към него и набързо пусна ръката на Лукас, след което прекоси разстоянието между нея и Бренан и застана така, че ако той поиска, да може да я докосне.

Дали желаеше? Ах, тези богове и космическите им шеги! Не искаше нищо друго, освен да докосва тази жена. Дълбоки вдишвания. Но две хиляди години, прекарани в търсене на разумни доводи, не могат да бъдат отмити от приливната вълна на емоциите в рамките на един час.

- Дотук със сближаването - каза Лукас. - Относно нападението в парка? Онези вълци не бяха мои. Не успяхме да ги разпознаем, което значи, че са преминаващи. По думите на останалите излиза, че свидетелите не са знаели къде са и кои са. Били са объркани и замаяни, сякаш са били дрогирани.

- Или са били натъпкани с лекарства - предположи Тиарнан. -Лабораторията е някъде тук. Ами ако пускат тестовите субекти от побърканото си изследване на свобода?

- А може би са избягали - добави Грейс.

Бренан кимна.

- И двете вероятности повдигат сериозни въпроси относно безопасността на посетителите на парка, да не говорим за глутницата ти, Лукас.

Алфата запрати юмрука си в стената и оголвайки зъби, изръмжа.

- Мислиш ли, че не знам? Съпругата и децата ми бяха на по-малко от двадесет километра от нападението. Ами ако целта сме били ние? Първо отвличат членове на глутницата ми, а след това насочват убийците си към нас.

Алексий постави ръка върху рамото на приятеля си в опит да го успокои.

- Знам. И сме тук да ти помогнем, така че никой и нищо да не може да навреди на семейството ти.

- Какъв е планът? - попита Тиарнан. - Да се захващаме с него, преди да закъснеем повече, отколкото вече сме за среднощния прием.

- Ние сме персонал - отвърна Алексий. - Лукас и аз сме допълнителната охрана, а Грейс се включва като помощник барман.

- Изглежда, че постоянният барман е болен - обясни Грейс, докато пръстите й неспокойно шареха по лъка й. - Представи си само.

- Тя е член на глутницата ми и в момента извежда детето си на почивка далеч от парка, докато ситуацията не бъде решена - изказа се Лукас и се намръщи. - Както би трябвало да постъпи и Хъни, но тя не иска и да чуе.

- Тиарнан и Грейс също трябва да тръгнат - каза Алексий и се намръщи по посока на любимата си, с което й даде знак да потисне неизбежния си протест.

- Така и ще направя, ако нещата се променят - отвърна тя като изненада Бренан, който не очакваше жената-воин да се съгласи да напусне бойното поле. - Знаеш това - Грейс за кратко докосна обезобразената буза на Алексий и се усмихна. - Но сега трябва да скрия оръжията си в палтото, да отида до бара и да се подготвям да наливам питиета на запалени по науката отрепки, като се надявам да са нетърпеливи да споделят мрачните си тайни на едно приятелско ухо.

- По-добре само ухото ти да е приятелски настроено - изръмжа Алексий.

Грейс се засмя, след което се насочи към вратата.

- Да бе. Искаш ли да пробваш пак, опипвач на голи жени?

Но Алексий не успя да отговори, защото тя излезе и затръшна вратата.

- И ние трябва да тръгваме. Застъпваме смяна в полунощ до шест сутринта - напомни Лукас, взирайки се в часовника си.

- Ти върви. Аз ще се справя.

След като Лукас го остави, Алексий не губи време, за да стигне до проблема.

- Ти - каза той и посочи Бренан. - Какво, по дяволите, се случва?

След това се обърна към Тиарнан.

- Кой или какво те захапа?

Тя изглежда отново позна от какво имаше нужда Бренан и го хвана за ръката, преди той да даде глас на яростта, която изгаряше вените му при спомена, че някой се бе осмелил да нарани неговата жена, не, не неговата жената, а Тиарнан, защото само в мечтите си може да бленува тя да бъде негова.

- Не звучи толкова зле, колкото го изкарваш Всъщност мисля, че се сдобихме с нов съюзник. Проблемът е, че не съм сигурна кой е той, въпреки че имам подозрение - започна тя и им разказа набързо за срещата си със загадъчния вампир.

- Мислиш ли, че може да е онзи Девън? - попита Бренан, който все още я държеше здраво за ръката.

Нежният й допир усмиряваше чудовищната ярост, заплашваща да го погълне при мисълта за това, че тя е в опасност.