Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Поредна тръпка. Но все пак не бе достатъчно за потвърждения. Тя имаше нужда от изходна точка.

- Трябва да ме излъжеш.

Бренан вдигна глава и се взря в нея, а зелените му очи се разшириха.

- Моля! Мислех, че току-що каза, че искаш да чуеш истината.

- Това казах. Но аз съм журналист, доверявам се на инстинктите си - обясни тя, залъгвайки себе си. - Искам да разбера дали работят, що се отнася до атлантите. Изречи лъжа, но го направи сякаш вярваш в тази лъжа. Сякаш се опитваш да ме накараш да повярвам.

- Но ако знаеш, че те лъжа... - поде и събра вежди.

- Знам, знам. Звучи глупаво. Но мисля, че си ми длъжник -съзнателно натисна бравата надолу. - Освен ако не предпочиташ да те оставя.

Малко преди отново да погледне надолу, в погледа на Бренан заблестя нещо мрачно и опасно. Мъртвешката тишина, която за известно време ги обгърна, сигнализира на Тиарнан възможния отказ на воина. Когато той отново погледна нагоре, чертите на лицето му се бяха променили. Загрубели. Горещината в погледа му бе почти осезаема и тя много добре усещаше тежестта му върху кожата си.

- Искаш от мен да те излъжа? Както кажеш. Слушай и ме чуй много внимателно - премести ръцете си на облегалките на стола и ги стисна толкова здраво, че кокалчетата на ръцете му побеляха. -Ето най-голямата лъжа, която някога съм изричал: Не те желая!

Тялото му потръпна, а мускулите по ръцете му трепнаха, докато затягаше хватката си върху стола, преди да продължи с дрезгав глас, а в резултат на прямите му думи, горещината в очите му застигна тялото й

- Не се боря с отчаян, изгарящ душата ми глад да те докосна, вкуся и направя своя. Не се сражавам с резултата от проклятието и две хилядолетия, изпълнени с празнота, за да защитя честта ти. Не се срамувам почти до смърт, задето по-рано те нападнах. Не твоите красота и кураж ме карат да те отведа далеч от това място и да прекарам дни, седмици може би и години, боготворейки тялото ти, докато ти ми разказваш всяка подробност от живота си.

Той замлъкна внезапно и я прикова на място с нескрития копнеж в погледа си.

- Достатъчно добра ли е лъжата, Тиарнан Бътлър?

Наложи й се да си поеме дъх, преди да започне да говори. Дробовете й бяха някак празни: думите му я бяха лишили както от въздух, така и от дар слово. Всичките й нервни окончания дрънчаха и нов рязък звук бръмчеше в тъпанчетата й. Ако трябваше да даде име на това съвсем ново за нея ниво на лъжа, то щеше да бъде „резачка“

„Резачка 1000“.

Лъжеше я, спор няма. Определено я лъжеше, но в същото време казваше една съвсем реална истина. Нито един мъж, когато познаваше, не й бе говорил по подобен начин. Никой не я бе желал толкова, колкото този мъж. Този воин копнееше за нея със сила, която би трябвало да я плаши повече, отколкото вече бе изплашена. Смая я и я привлече към него, въпреки че се страхуваше. Ненаситността може да се превърне в мания, и то много бързо. И вероятно се намираше в далеч по-голяма опасност, отколкото искаше да си признае.

Но въпреки това дарбата й работеше върху него. Несъмнено знаеше, когато я лъжеше. Така че можеше да изслуша историята му Щеше да се опита да намери начин да работи с него. Трябваше да го направи - заради Сузана. Останалата част, включително странният непреодолим импулс да отиде при него, да го докосне и да му прости, можеше да бъде пренебрегнат.

Гласът на Рик, който съвсем ясно чуваше в съзнанието си, не спираше да повтаря: Историята е всичко.

Тиарнан най-сетне пусна бравата и пренебрегвайки изведнъж омекналите си колене, се дръпна от вратата.

- Може би сега бих могла да седна - каза тя, а гласът й съвсем леко потрепна.

Дръпна единия останал свободен стол към себе си. Все още се нуждаеше от някакво безопасно разстояние помежду им, без значение дали той й казваше истината, или не. Бренан съжаляваше, да, но не каза нищо, свързано с това дали ще може да държи под контрол онова, което първоначално го накара да я нападне.

Докато сядаше на стола, телефонът й иззвъня. Погледна към раницата си и реши да не му обръща внимание. Вероятно беше Рик. Обаждането не можеше да е по-важно от това, независимо кой я търсеше. Взря се в Бренан, преценявайки го.

- Мисля, че лъжите бяха предостатъчни. Моля те, разкажи ми останалата част от историята си. Но преди това бих искала да те помоля за нещо и нека този път да чуя самата истината.

- Разбира се - отвърна той, но предпазливост или нещо друго го накара да присвие очи.

- Свързано е с това, което се случи по-рано. Можеш ли да ми обещаеш, че няма да се повтори? Би ли могъл да ми обещаеш, че по никакъв начин няма да ме нараниш? - Тиарнан прехапа устна, знаейки че всичко зависи от неговия отговор.