Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

Тя се разсмя, но смехът й бе див, лишен от хумор.

- Да ги оправя ли? Ще ми трябва повече от преносим шивачен комплект. Обърни се, ще се преоблека.

Той го направи, но очакваше да чуе звука от отваряне на врата и тя да избяга от него. Вместо това, след кратка пауза, чу как ципът на чантата й се отваря и трябваше да се принуди да стъпче картините, които умът му се опита да му предостави. Образът на Тиарнан, която се преоблича.

- Готова съм - обяви тя.

Той се обърна и я намери подпряна на стената, но все още с едната ръка държеше дръжката на вратата. Бе заменила блузата, която той разкъса с черен пуловер, а скъсаната дреха не се виждаше никъде. И отново онзи срам, изпълнен с горчилка го превзе, ала той стисна зъби готов да се бори с тази и всяка следваща емоция. Тя трябваше да чуе цялата история без неговото хленчене и самосъжаление да я украсяват допълнително.

Тиарнан му кимна, за да го подкани да продължи. Тъмните й очи бяха насочени и вторачени в него, изглеждаше сякаш изпаднала в транс, ала Бренан не можеше да каже дали от страх, или ярост.

- Истината, воине - нареди тя. - Изпей ми истината за атлантските си тайни.

Нещо в тона на гласа й изпрати тръпки по гръбнака му. Някак различен. Почти хипнотизиращ. Може би но той не биваше да спира, за да го анализира. Нямаше връщане назад. И тогава, седнал на твърде тесния стол в прекалено малката й стая, той й разказа за воин, прокълнат от собствения си бог.

Нямаше връщане назад.

Тиарнан си поемаше бавни и дълбоки вдишвания, в опит да убеди самата себе си, че не е полудяла. Беше адски глупавo, а и опасно да остане сама в стая с мъжа, който минути по-рано я бе нападал. Опасността бе твърде голяма, толкова голяма, че бе готова да рискува живота си, за да научи истината. А и чувството, което изпитваше около Бренан, за нейна изненада, не беше страх. Беше тъга. Огромно и непоносимо отчаяние. Дори не бе забелязала сълзите, стичащи се по бузата му, докато я държеше в обятията си. Дантелата по сутиена й все още бе мокра. Страните й се зачервиха при спомена за лицето му, заровено между гърдите й.

Казал бе, че съжалява. Спомена проклятие и думите му бяха истина. Сега щеше да го изслуша с ръка на бравата, готова да избяга, в случай че чутото не й се понрави. Можеше да го направи. Бе готова да рискува.

Тя кимна и Бренан започна историята си. Една почти невероятна история, напълно непонятна за всеки, но не й за нея. История, която започваше в древен Рим. Изучаваше го внимателно, докато й разказваше за „пиянския си разврат“ преди толкова години. Разкаяние отекваше във всяка линия на тялото му. Седеше със сведена глава, отпуснати рамене, със стиснати ръце, които бе отпуснал между краката си. Според разказа си, се бе провалил в задълженията си, захвърлил честта си. С две думи, най-лошият човек, ходил някога по земята.

Всеки уважаващ себе си журналист би го заклеймил като опасен и заблуден, поне всеки, който не би могъл да разпознае истината от лъжата само като се вслуша в думите. Неприятна идея заля съзнанието й и тя го прекъсна, докато той редеше „сам с невинна девойка“. Вероятно не можеше да различи истината от лъжата както при вампирите, така и при атлантите. Не е била достатъчно дълго във великолепния и древен град в Атлантида, за да може да усети каквито й да е явни лъжи, или поне така си мислеше към този момент.

- Хм. Стори ми се, че се двоумиш като използва думата „невинна“ - изтъкна тя, но не спомена как думата, използвана от него, й прозвуча като предупреждение.

Той се поколеба видимо стъписан. Мускулите на челюстта му се стегнаха и тя остана с впечатление, че Бренан се бори с поредната налудничава вълна, като тази, която го връхлетя малко по-рано. Когато я нападна. Гадеше й се от адреналина, които фучеше по тялото й, така че се приближи до вратата и стисна здраво бравата.

- Аз... Не, не, направих грешка. Тя бе невинно момиче.

Сетивата й издрънчаха. Нямаше нищо общо с грубия звук като от

дращене с пирони по черна дъска, нито пък с този на нежни вятърни камбанки според личната скала на Тиарнан Бътлър. Усещаше нещо нередно: ако не бяха лъжи, то поне имаше някакво несъответствие.

- Да не би по онова време дефиницията за тази дума да е била различна?

Бузите му се зачервиха.

- Не съм запознат с разлика в дефинициите. Невинността й или липсата на такава не е съществена за историята.