Дж. Уорд - Кралят

разплата – Акт на смъртно отмъщение, извършвано обикновено от мъжки вампир заради своята възлюбена.

ралман – Спасител.

симпат – Един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувствата на другите (с цел обмен на енергия). През различни исторически периоди те са били подлагани на неправди и гонения, а в определени такива дори са били подложени на изтребление от страна на вампирите. Вече са почти на изчезване.

Скрайб Върджин – Мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.

тали – Дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър – Дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър – Индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд – Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен – Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

хислоп – Термин, обозначаващ моментна грешка, в резултат на която настъпва повреда или отнемане на моторизирано превозно средство; например забравяне на ключовете в колата, паркирана пред дома, довело до това, тя да бъде открадната от неизвестни извършители, би могло да се нарече хислоп.

шелан – Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Седемнайсети век, Древната страна

–Да живее Кралят!

При звука на дълбокия тържествен глас Рот, син на Рот, инстинктивно понечи да се огледа за баща си… искрица надежда, че смъртта не се бе случила и че великият владетел все още е между тях.

Но разбира се, обичният му отец все така си оставаше преминал в Небитието.

Колко дълго щеше да продължи това печално дирене, зачуди се той. Толкова безполезно и нелепо, особено при положение че светите одежди на вампирския крал обгръщаха неговата фигура; шарфовете, обточени със скъпоценни камъни, свиленото палто и церемониалните ками украсяваха неговото тяло. Ала ума му не го бе грижа за тези доказателства за наскорошната му коронация… Или пък сърцето му бе това, което не се интересуваше от всичко, което сега го определяше като крал.

Прескъпа Скрайб Върджин, без баща си бе така сам, дори и заобиколен от онези, които му служеха.

– Господарю?

Надявайки овладяно изражение на лицето си, той се обърна. На прага на кралската зала за аудиенции най-приближеният му съветник беше като колона от дим, висок и източен, обгърнат в тъмни одежди.

– Чест е за мен да ви поднеса почитанията си – промълви той, покланяйки се ниско. – Готов ли сте да приемете жената?

Не.

– Напълно.

– Да започнем ли процесията?

– Да.

Съветникът му се поклони още веднъж и се отдалечи заднеш­ком, а Рот закрачи из залата с дъбова ламперия. Пламъчетата на свещите се полюшваха от поривите на вятъра, който незнайно как проникваше през каменните стени на замъка; огънят, който бушуваше в огромното огнище, като че ли излъчваше единствено светлина, но не и топлина.

Истината бе, че изобщо не искаше шелан… или по-скоро – партньорка, както неизбежно щеше да стане. Първото предполагаше любов, а той не можеше да предложи никому и капчица обич.

С крайчеца на очите си зърна нещо да проблясва ярко и за да убие времето до чаканата с ужас среща, той се приближи да разгледа скъпоценните камъни, изложени върху резбованото писалище. Диаманти, сапфири, изумруди, перли… красотата на природата, пленена в ковано злато.

Най-ценни бяха рубините.

Докато посягаше да докосне кървавочервените камъни, си помисли, че е прекалено рано за всичко това. Да бъде крал, да се обвърже, стотиците различни очаквания, които тежаха на плещите му, макар да разбираше съвсем малко от всичко това.

Нуждаеше се от повече време, за да се научи от баща си…

Първото от три оглушителни почуквания отекна в помещението и Рот изпита благодарност, че наоколо няма никой, който да види как се сепна.