Дж. Уорд - Кралят

И мъжът ѝ, и Джордж, обичното му куче водач, вдигнаха глави, сякаш бяха доловили аромата ѝ.

– Лийлан. – Гласът на Рот прозвуча като въздишка.

Голдън ретривърът скочи от пода, размахал вирнатата си опашка и разтеглил муцуна в широка усмивка, която го накара да кихне. Бет бе единствената, заради която Джордж се усмихваше, макар че колкото и да я обичаше, никога не се отделяше от Рот.

Тя остави сребърния поднос със сладоледа върху една масичка в коридора и влезе в кабинета, махвайки на Сакстън, който седеше на обичайното си място върху един от бледосините френски дивани.

– Как са най-здраво работещите мъже на планетата?

Юристът, специалист по Древните закони, се надигна иззад собствената си купчина хартии и ѝ се поклони; ушитият по поръчка костюм стоеше превъзходно върху тялото му.

– Изглеждаш прекрасно.

Е, какво по-добро за външния вид от малко страстна любов.

– Благодаря. – Бет заобиколи внушителното писалище и взе лицето на своя съпруг между дланите си.

– Здравей.

– Толкова се радвам, че си тук – прошепна той, сякаш не се бяха виждали от години.

Докато се навеждаше, за да го целуне по устните, Бет знаеше, че е затворил очи, макар да не ги виждаше зад тъмните очила.

А после беше ред на кучето.

– Как си, Джордж? – Тя лепна една целувка върху меката кучешка муцуна. – Грижиш ли се за нашия крал?

Сумтенето и тупкането на опашката му по пода бяха по-красноречиви от всяко „да“, изречено с думи.

– Е, върху какво работите, момчета? – попита тя, когато Рот я придърпа в скута си и започна да я милва по гърба.

Странно. Преди да го срещне, ненавиждаше сладникавото, лигаво държание, което двойките толкова обичаха. Ала времената се бяха променили.

– Просто декрети.

Разбирай: пълни глупости, които бих предпочел да подпаля, вместо да се занимавам с тях.

– Остават ни още две дузини. – Сакстън опъна дясната си ръка, сякаш се беше схванала. – А след това ни чакат решения по спорове, както и обявявания на раждания и смърт.

Рот отметна глава назад.

– Все си мисля, че трябва да има по-добър начин да се върши всичко това. Неприятно ми е да те превръщам в секретар, Сакстън.

Другият вампир сви рамене над бележника си.

– Нямам нищо против. Важното е работата да се свърши.

– И като стана дума за това, каква е следващата ни задача?

Сакстън извади лист хартия от дебела папка.

– Така. Този благороден вампир иска да си вземе още една шелан…

Бет извъртя очи.

– Какво, вампирска полигамия?

– Законът разрешава. – Сакстън поклати глава. – Макар че, откровено казано, като гей изобщо не ми е ясно защо някой би пожелал дори една, да не говорим пък за няколко… о, разбира се, с изключение на теб, кралице. За теб си струва да се направи изключение.

– Внимавай, адвокате – изръмжа Рот.

– Шегичка – отвърна Сакстън.

Бет се усмихна – колко комфортно се чувстваха един с друг.

– Я чакайте, значи, това с двете жени е нещо нормално?

Сакстън повдигна рамене с изящен жест.

– Беше по-разпространено, когато населението бе по-многобройно. Сега от всичко имаме по-малко – обвързвания, раждания, смърт.

Рот доближи устни до ухото ѝ.

– Можеш ли да останеш с мен, докато съм в почивка?

Бедрата му помръднаха и Бет разбра, че мислите му са нав­лезли в хоризонтална територия. Или пък вертикална… той определено беше достатъчно силен, за да я задържи над пода колкото дълго си поиска.

По тялото ѝ полази топлина… и в същия миг си спомни за сладоледа, който бе оставила в коридора.

– Ще ми дадеш ли един час? Трябва да…

Силен трясък откъм горния етаж накара и тримата да завъртят глави.

– Какво беше това, по дяволите? – процеди Рот.

* * *

Кор приклекна насред тясната уличка, закрил раната си с ръка, докато край него отекваха гърмежи, а свистенето на автомобилни гуми оповести пристигането на още гангстери.

Прикритие. Нуждаеше се от прикритие… незабавно . Тези човеци не ги беше грижа за него, но изстрелите им валяха като дъжд, непредсказуеми и неподбиращи като стадо препускащи бикове.

Отскочи назад и се долепи до сградата. Болката в рамото беше пронизваща, ала нямаше време да мисли за нея. Погледна наляво… после надясно… Единственото, което видя, бе врата на около четири-пет метра, така че легна на земята и се претърколи до нея, изваждайки пистолета си в движение. Изстреля два куршума в стоманената ключалка, изрита вратата и се хвърли в мрака от другата страна.

Въздухът тук бе зловонен… и сладък. Отвратително сладък. Като гниенето на смъртта. Граниво… като лесър.