Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Страхотно. Чудесна картинка.

Ругаейки, той отиде в банята, където Бела се приготвяше за вечерта. Възнамеряваше да й каже, че излиза, за да довърши започнатото предишната нощ, и че щом приключи, ще се прибере и тогава ще говорят. Ала когато погледна към нея, думите заседнаха в гърлото му.

Обгърната в облака пара, останал след като си бе взела душ, Бела тъкмо се бършеше. Косата й бе увита в кърпа, оставяйки изящната й шия непокрита, млечнобелите й рамене потръпваха, докато подсушаваше гърба си с пухкавата хавлия. Гърдите й, полюшващи се лекичко, уловиха погледа на Зи и го накараха да се втвърди.

По дяволите, докато я гледаше, можеше да мисли единствено за секс. Господи, толкова беше красива! Харесваше я, когато се бе закръглила по време на бременността, харесваше я и такава, каквато беше сега. След раждането на Нала тя бе отслабнала много бързо и коремът и отново бе стегнат както преди, хълбоците й също си бяха възвърнали изящните форми. Гърдите й обаче бяха наедрели, зърната им бяха по-наситено розови, хълмчетата им - по-големи.

Пенисът му опъна кожения панталон, като престъпник, напиращ да избяга от затвора.

Докато опитваше да се вземе в ръце, Зи си даде сметка, че двамата с Бела не бяха правили секс още отпреди раждането на Нала. Бела беше изкарала тежка бременност, а след това й трябваше време, за да се възстанови, пък и съвсем разбираемо беше погълната от грижите по бебето.

Тя му липсваше. Желаеше я. Все още я смяташе за най-забе-лежително сексапилната жена на света.

Бела остави хавлията върху шкафа в банята, застана пред огледалото и се взря в себе си. Направи гримаса и като се приведе напред, докосна скулите, челюстта, брадичката си. След това се изправи смръщена, обърна се на една страна и глътна корема си.

Зи се прокашля, за да привлече вниманието й.

- Аз ще тръгвам.

При звука на гласа му Бела трескаво посегна към халата си. Бързо го надяна, завърза колана и вдигна реверите към гърлото си.

- Не знаех, че си тук.

- Ами... - Ерекцията му бързо спадна. - Тук съм.

- Излизаш ли? - попита Бела и свали кърпата от косата си.

Дори не беше чула какво й казва, помисли си Зи.

- Да, излизам. Но както винаги можеш да се свържеш с мен...

- Не се тревожи за нас.

Тя се наведе и започна да подсушава косата си. На Зи му се стори, че крайчето на хавлията плющи оглушително.

Въпреки че стоеше само на три метра от него, не можеше да я Достигне. Не можеше да я попита защо се крие от него. Прека-лено много се страхуваше да чуе отговора.

- Приятна вечер - дрезгаво каза той; почака мъничко, молейки се тя да го погледне, да му се усмихне, да му прати въздушна целувка, преди да го пусне да отиде да се бие.

- И на теб. - Бела отметна косата си назад и посегна към сешоара. - И се пази.

- Обещавам.

Бела включи сешоара и взе четката за коса, за да изглежда заета, докато Зи се обръщаше и излизаше от банята. Когато бе сигурна, че вече е тръгнал, заряза преструвката, изключи сешоара и го пусна върху мраморния плот.

Сърцето я болеше до пръсване, повдигаше й се и докато се взираше в отражението си, й се прищя да хвърли нещо по огледалото.

Двамата не бяха го правили от... господи, трябва да имаше поне четири-пет месеца, когато бе прокървила за първи път.

Той вече не мислеше за нея по този начин. Не и откакто Нала бе дошла на бял свят. Сякаш раждането й бе изключило тази част от връзката им за него. Сега допирът му беше някак братски - нежен, съчувствен.

Никога - страстен.

В началото Бела си мислеше, че е защото не е така слаба като преди, ала през последните четири седмици тялото й си бе възвърнало някогашната форма.

Или поне тя си мислеше така. Ами ако се заблуждаваше?

Бела развърза халата, разтвори го и като се обърна на една страна, измери корема си с поглед. Докато растеше, по времето когато баща й бе още жив, бяха успели да й втълпят колко е важно за една жена от глимерата да бъде слаба и дори сега, когато него го нямаше, а оттогава бяха изминали толкова много години, строгите предупреждения да не допуска да надебелее, все още не я напускаха.

Бела отново се уви в халата и завърза колана.

Да, тя искаше дъщеря й да има истински баща и това бе най-голямата й грижа, ала и на нея Зи й липсваше.

Беше забременяла толкова бързо, че така и не бяха успели да се насладят на новобрачния период, в който бяха само двамата и се опиваха от близостта си.

Докато вземаше сешоара и отново го включваше, се опита да не брои дните, откакто Зи не я бе докосвал като мъж. Толкова отдавна не бе заравял големите си, топли ръце между чаршафите и не я бе събуждал с целувка по тила и твърда ерекция, притисната в ханша й.