Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Най-сетне шевролетът излезе изпод моста и като сви вдясно, пое към центъра на града. Зи каза нещо в слушалката и миг по-късно на мястото, от което беше излязъл шевролетът, се появи черен хамър.

Тази нощ Куин и Джон Матю не бяха дежурни и заедно с Блей бяха отишли в „Зироу Сам", ала тези момчета бяха винаги готови за бой. В мига, в който Зи позвъни, и тримата се втурнаха към чисто новичката кола на Куин, паркирана на една пресечка оттам.

Следвайки указанията на Зи, момчетата настъпиха газта, за да настигнат седана. Докато те го догонваха, Зи се материализираше от покрив на покрив, за да държи под око лесърите, чи-ято скапана кола се движеше по брега на реката. Което си беше чиста проба късмет - ако бяха решили да тръгнат по магистралата, нищо чудно да им се бяха изшгьзнали.

Куин си го биваше зад волана и щом се увери, че хамърът е по петите на седана, Зи престана да се прави на Спайдърмен и остави момчетата да си вършат работата. След около петнайсетина километра Рейдж пое преследването със своя понтиак, за да не усетят лесърите, че си имат опашка.

Точно преди изгрев слънце, Рейдж ги бе проследил до това място, ала тъй като съвсем скоро щеше да се зазори, нямаше как да проникнат вътре.

Тази вечер щяха да довършат започнатото. С гръм и трясък.

И виж ти - шевролетът си стоеше паркиран най-чинно пред къщата.

Когато облаците най-сетне си свършиха работата, Зи кимна на Холивуд и те се материализираха от двете страни на входната врата. Заслушаха се и ясно доловиха спорещи гласове - същите, които Зи бе чул предишната нощ край брега на Хъдсън. Очевидно лесърите все още се разбираха като куче и котка.

Три, две... едно...

Рейдж изби вратата с ритник, толкова мощен, че тежкият му ботуш остави вдлъбнатина в метала.

Двамата лесъри в коридора се обърнаха рязко, ала Зи не им остави време да реагират - куршумите на зигзауера ги улучиха в гърдите и ги повалиха.

Рейдж се хвърли напред с ками в ръце, пронизвайки първо единия, а после и другия. Когато лумналата за миг светлина и разнеслият се пукот отшумяха, той скочи на крака и застина, неподвижен като скала.

Нито той, нито Зи помръдваха. Използвайки сетивата си, пресяваха тишината в търсене на признак за нечие присъствие.

Стонът, който се надигна в безмълвието на къщата, долетя нейде отзад и Зи бързо се запъти натам с пистолет, готов за стрелба. В кухнята откри отворена врата, отвеждаща към мазето, и той се дематериализира вляво от нея. Бързо завъртане на главата и той надникна надолу по стълбите. В дъното, закачена на червено-черна жица, висеше електрическа крушка, ала на светлината й се виждаха единствено мръсните дъски на пода.

С помощта на волята си Зи угаси крушката и докато Рейдж го покриваше с пистолета си от върха на стълбите, той избегна разнебитените стъпала, като се дематериализира в мрака.

Щом се озова в мазето, усети пресен мирис на кръв, а нейде от лявата си страна долови потракване на зъби.

Запали осветлението с помощта на волята си и... дъхът му секна.

Върху една маса, завързан за ръцете и краката, лежеше мъжки цивилен вампир. Беше гол и покрит със синини и вместо да погледне към Зи, стисна очи, сякаш не бе в състояние да понесе гледката на онова, което го очакваше.

За миг Зи остана като вцепенен. Това бе собственият му кошмар в наситено ярки цветове и реалността така се разми, че изведнъж самият той не бе сигурен дали бе жертвата, прикована върху масата, или онзи, който идваше да я спаси.

- Зи? - обади се Рейдж от върха на стълбището. - Има ли нещо там?

Зи бързо дойде на себе си и се прокашля.

- Аз ще се заема.

И той отиде до цивилния вампир.

- Не се бой - меко каза на Древния език, докато се приближаваше.

Вампирът отвори очи и рязко повдигна глава. По лицето му се изписа първо недоверие, а после изумление.

- Не се бой.

Зи на два пъти провери ъглите на мазето, острият му поглед проникна в мрака, търсейки следи от охранителна система, ала единственото, което видя, бяха бетонни стени и дървен под, както и стари тръби и жици, виещи се по тавана. Никакви фотоклетки, нито лъскави новички генератори.

Бяха сами и никой не ги наблюдаваше, ала един господ знаеше докога ще е така.

- Рейдж, там горе още ли е чисто? - провикна се той.

-Да.

- Един цивилен.

Зи огледа тялото на вампира. Беше бит и макар да не се виждаха отворени рани, не бе сигурно дали ще успее да се демате-риализира.

- Обади се на момчетата, в случай че ни потрябва превоз.