Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Е, вярно, че и тя самата не бе поемала инициативата. Но не можеше да е сигурна как ще реагира той, а най-малко се нуждаеше да бъде отблъсната, защото вече не го привлича. И без това като майка бе емоционална развалина. Да се провали и като жена бе повече, отколкото би могла да понесе.

Когато косата й изсъхна, тя я среса набързо и отиде да провери какво прави Нала. Докато стоеше до кошчето и гледаше дъщеричката им, просто не можеше да повярва, че се бе стигнало до ултиматуми. От самото начало знаеше, че Зи няма да се съвземе току-така от всичко, на което го бяха подложили, ала нито за миг не й бе минавало през ум, че няма да успеят да се преборят с миналото му.

Бе смятала, че любовта им е способна да се справи с всичко.

Ала може би не беше така.

Къщата се издигаше встрани от черния път и бе обградена от избуяли храсталаци и неподдържани дървета с кафяви листа. Самата сграда беше същински миш-маш от най-различни архитектурни стилове, обединявани единствено от неско-посаността, с която се бяха опитали, да ги наподобят - покривът беше в стил „Кейп Код"*, ала имаше само един етаж, като фермерска къща; колоните на предната веранда се стараеха да внушат усещане за колониален стил, но за сметка на това бе облицована с пластмаса, като евтина каравана; опитваше се да прилича на замък, ала притежаваше цялото благородство на пробит контейнер за боклук.

А, да, освен това беше боядисана в зелено. Ярко зелено.

Най-вероятно беше построена преди двайсетина години от някой градски тип без никакъв вкус, решил да започне живота си наново и да се отдаде на градинарство. Сега обаче цялата къща беше порутена, с изключение на едно-единствено нещо -вратата бе направена от лъскава, чисто новичка неръждаема стомана, подсилена така, както се подсилваха вратите в психиатричните отделения или в затвора.

А прозорците бяха здраво заковани.

Зи приклекна зад изгнилия скелет на спортна кола и зачака облаците да се сгъстят и да закрият луната, за да може да действа. От другата страна на обраслата в бурени морава и чакъле-ната пътека, Рейдж се бе спотаил зад един дъб - единственото дърво, достатъчно голямо, за да скрие огромния здравеняк.

Братството беше открило това място едва предишната вечер и то съвсем случайно. Зи бе в центъра и патрулираше под мостовете на Колдуел (любимото място на местните наркомани), когато видя двама главорези да изхвърлят човешко тяло в река Хъдсън. Цялата операция бе извършена бързо и професионално - пристигна невзрачен седан, от който слязоха двама мъже с черни суичъри, отидоха до багажника, хванаха тялото за ръцете и краката и го метнаха във водата.

Плис-пляс, нека се поокъпе.

Зи се намираше на около десетина метра надолу по течението, така че когато мъртвецът мина покрай него, носен от водата, можа да види по разкривената му уста, че е човек. По принцип това не би предизвикало абсолютно никаква реакция от страна на Зи - изобщо не го вълнуваше, че някакъв си човек бе свършил като в сцена от „Кръстникът".

* „ Кейп Код" (водещ наименованието си от полуостров Кейп Код, популярна туристическа дестинация в Щатите) - типичен за Съединените щати архитектурен стил. - Бел. прев.

Ала в този момент вятърът смени посоката си, довявайки сладникав полъх до ноздрите му.

Имаше само две неща, които миришеха по този начин и ходеха на два крака - възрастните жени и враговете на неговата раса. И тъй като се съмняваше, че под качулките на суичърите се криеха две мили старици, решили да пуснат на свобода дремещия у тях Тони Сопрано 1 Дж. Р. Уорд ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ПОСВЕТЕНИ Книга за Братството на черния кинжал На братята , това означаваше, че онези двамата бяха лесъри. От което ситуацията автоматично ставаше от първостепенна важност за Зи.

В този миг, сякаш по поръчка, между двамата убийци избухна кавга. Докато те се разправяха и дори се блъснаха предизвикателно един-два пъти, Зи се материализира до най-близкия до колата им пилон. На регистрационната табелка на шевролета „Импала" пишеше 818 NPA и вътре нямаше други пътници, били те трупове или не.

Само за миг Зи отново се материализира, този път върху покрива на склада, който се издигаше от едната страна на моста. От този наблюдателен пост той набра номера на Куин и зачака, брулен от поривите на вятъра с опрян до ухото телефон.

Обикновено лесърите не убиваха хора. Първо, защото си беше губене на време - убийството на хора не им печелеше точки пред Омега и второ, защото създаваше ненужни главоболия, ако ги заловяха. При все това, ако някой тип видеше нещо, което не бе предназначено за неговите очи, лесърите без колебание го изпращаха на оня свят.