Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

От другия край на детската стая долетя тихият глас на Фюри:

- Кошмари, в които отново е кръвен роб?

- Няма какво друго да е. - Бела пусна чистото дупенце на Нала и залепи пелената от двете страни. - Защото отказва да говори за тях.

- Храни ли се? Пие ли от теб?

Бела поклати глава, докато закопчаваше бодито на Нала. То беше пастеленорозово, с апликация на бял череп и две кръстосани кости.

- Почти не яде, а кръв изобщо не пие. Сякаш... И аз не знам, в деня, в който Нала се роди, Зи изглеждаше така смаян, и съпричастен, и щастлив. А след това сякаш нещо в него изключи и той се затвори в себе си. Почти толкова зле е, колкото в началото. - Тя се загледа в Нала, която си играеше с апликацията върху малките си гърдички. - Съжалявам, че те помолих да дойдеш... Просто не знам какво друго да сторя.

- Радвам се, че го направи. Нали знаеш, че винаги можете да разчитате на мен, и двамата.

Облегнала Нала на рамото си, Бела се обърна. Фюри се бе подпрял на кремавата стена на детската стая и масивното му тяло закриваше част от украсата от ръчно изрисувани зайчета, катерички и еленчета.

- Не искам да те поставям в неловко положение. Нито да те откъсвам от Кормия, без да е необходимо.

- Не си го направила - Фюри поклати глава и многоцветната му коса проблесна на светлината. - Ако съм мълчалив, то е за-щото се опитвам да реша как е най-добре да постъпя. Да говоря с него невинаги е най-добрия подход.

- Така е. Обаче на мен взеха да ми се изчерпват както идеите, така и търпението.

Бела отиде и седна в люлеещия се стол, намествайки Нала в ръцете си. Искрящите жълти очи на дъщеря й се взираха в нея от ангелското й личице и в тях се четеше разпознаване. Тя отлично знаеше кой бе с нея... и кой отсъстваше. Това осъзнаване се бе появило преди около седмица. И бе променило всичко.

- Той отказва да я вземе на ръце, Фюри. Не иска дори да я вдигне.

- Сериозно ли говориш?

Сълзите на Бела караха личицето на Нала да изглежда като набраздено пред очите й.

- По дяволите, кога ще си отиде тази следродилна депресия. Разциврям се за щяло и нещяло.

- Чакай малко! Нито веднъж ли? Не я е взимал от кошчето й, нито...

- Отказва да я докосне. По дяволите, подай ми една шибана кърпичка!

Когато кутията с кърпичките й бе подадена, Бела рязко издърпа една и я притисна към очите си.

- Не съм на себе си. Единственото, за което мога да мисля, е как Нала прекарва целия си живот, недоумявайки защо баща й не я обича. - От очите й отново бликнаха сълзи и тя изруга тихичко. - О, това започва да става абсурдно!

- Изобщо не е абсурдно - каза Фюри. - Ни най-малко.

Той коленичи, придържайки кутията с кърпички така, че да й е подръка. Колкото и да бе нелепо, Бела забеляза, че върху кутията бе нарисувана алея с разлистени дървета и прекрасен черен път, който се губеше в далечината. От двете страни, храсти, отрупани с пурпурни цветове, караха дърветата да изглеждат така, сякаш бяха облечени с тюлени полички.

Бела си представи как поема по черния път... и той я отвежда на място, където всичко бе много по-хубаво, отколкото тук.

Взе си още една кърпичка.

- Работата е там, че самата аз израснах без баща, но поне имах Ривендж. Не мога да си представя какво е баща ти да е жив, ала всъщност да е мъртъв за теб. - Нала изгука и като се прозя широко, изсумтя и разтърка личице с юмрук. - Погледни я. Толкова е невинна. И така добре отвръща на всяка проява на обич... искам да кажа... О, за бога, май ще трябва да си купя акции в някой завод за носни кърпички.

И с отвращение си взе още една салфетка. За да не гледа Фюри, докато бърше сълзите си, тя огледа жизнерадостната стая, която преди раждането на Нала беше дрешник. Сега всичко в нея беше пригодено за малката - люлеещият се стол от борово дърво, който Фриц лично бе изработил, заедно с тоалетна масичка в същия стил, легълцето, което все още бе окичено с многоцветни панделки.

Почувства се още по-зле, когато погледът й се спря върху библиотечката с всичките големи книги в нея. Тя и останалите братя четяха на Нала, те бяха тези, които я вземаха в скута си, разгръщаха лъскави корици и изричаха римуващи се думи.

Никога баща й, въпреки че се бе научил да чете преди близо година.

- Никога не я нарича своя дъщфя. Винаги казва „твоята". За него тя е моя, не наша.

Фюри издаде отвратен звук.

- За твое сведение, в момента се боря с желанието да му дръпна един хубав бой.

- Вината не е негова. Искам да кажа, след всичко, което е преживял... предполагам, че би трябвало да го очаквам - тя се прокашля. - Искам да кажа, че бременността не беше планирана и се питам... може би съжалява, че се е родила и таи негодувание към нея.