Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

- Тя все пак спомена, че отказваш да пиеш от нея.

Зи сви рамене.

- Нала повече от мен се нуждае от онова, което тялото на Бела може да й даде.

- Само дето изобщо не е нужно да се избира между едното и другото. Бела е млада и здрава и има здравословен апетит. А и ти й даваш да пие от теб.

- Разбира се. Всичко е за нея. За нея и за бебето.

Последва дълго мълчание. А после:

- Може би ще искаш да поговориш с Мери?

- За какво? - Зи спря водата и изтръска длан над умивалника. - Само защото уважавам нуждите на своята шелан, смяташ, че се нуждая от психотерапевт? Дяволите да го вземат!

Той рязко откъсна парче хартия от рулото, закачено под шкафовете на стената, и подсуши ръката си.

- За кого е салатата, Зи? - попита Джейн.

- Какво?

- Салатата. За кого е?

Зи издърпа кошчето за боклук и метна хартията в него.

- Бела. За Бела е. Виж, не се засягай, но...

- А ти кога се храни за последно?

Зи вдигна ръце, сякаш искаше да каже: „В името на всичко свято - престани най-сетне!"

- Достатъчно. Знам, че имаш добри намерения, но аз лесно се паля, а последното, от което и двамата се нуждаем, е Вишъс да ми се нахвърли, задето съм ти се озъбил. Разбирам какво се опитваш да...

- Виж си ръката.

Зи погледна надолу. От възглавничката на палеца му бликаше кръв и се стичаше по ръката му. Ако не носеше тениска с къс ръкав, в сгьвката на лакътя му вече щеше да се е образувало малко езерце, ала вместо това гадното нещо капеше по теракотения под.

Гласът на доктор Джейн беше дразнещо спокоен, логиката й - обидно непоклатима.

- Имаш опасна работа, в която трябва да можеш да разчиташ на тялото си, ако ти е мил живота. Не искаш да поговориш с Мери? Много добре. Ала трябва да направиш някои компромиси по отношение на физическото си състояние. Досега раната ти трябваше да се е затворила, а ето че все още кърви и бас държа, че ще продължи така поне още час. - Тя поклати глава. -Ето какво ти предлагам. Рот ме назначи за лекар на Братството. Ако продължиш да занемаряваш храненето и спането си, по начин, който ти пречи да си вършиш работата, ще ти забраня да излизаш на дежурства.

Зи се загледа в лъскавите, червени капчици, които се процеждаха от раната. Струйката се стичаше над черната татуировка на кръвен роб, изрисувана около китката му преди близо двеста години. Същата опасваше и китката на другата му ръка, както и врата му.

Той се пресегна и откъсна още едно парче хартия. Да избърше кръвта беше лесно, ала нищо не можеше да изтрие онова, с което онази извратена кучка, Господарката му, го беше белязала. Мастилото се бе запечатало в плътта му, поставено там, за да се знае, че той е вещ, чието предназначение е да бъде използвана, а не личност, родена, за да живее.

Без сам да знае защо, неволно се замисли за бебешката кожа на Нала, така невероятно гладка и съвършена.

Всички коментираха колко е гладка. Бела. Братята. Всички шелани в къщата. Това бе едно от първите неща, които споменаваха, щом я вземеха на ръце. Това, и как била като пухена възглавничка - сякаш направена само за гушкане.

- Някога опитвал ли си се да ги махнеш? - меко попита доктор Джейн.

- Не могат да бъдат премахнати - рязко отвърна Зи и отпусна ръка. - В мастилото има сол. Вечни са.

- Но опитвал ли си някога? В наши дни има лазери, които...

- По-добре да се погрижа за това порязване, за да си довърша работата. - Той откъсна още една хартиена кърпа. - Ще ми трябва малко бинт и лепенка...

- В чантата ми има. - Джейн понечи да отиде до масата. -Имам всичко...

- Не, благодаря, сам ще се оправя.

Доктор Джейн прикова ясните си очи в него.

- Не ме интересува колко си независим. Глупост обаче нямам намерение да търпя. Ясна ли съм? Онази пейка ей там те чака.

Ако пред него беше един от братята, Зи щеше да оголи вам-пирските си зъби и да изръмжи. Ала не можеше да го стори с доктор Джейн. И то не само защото беше жена. Работата беше там, че нямаше причина да я напада. Тя просто даваше едно обективно, медицинско мнение.

- Ясна ли съм? - повтори тя, без изобщо да се смущава от несъмнено свирепия му вид.

- Да, както кажеш.

- Много добре.

- Освен това той има кошмари... Господи, тези кошмари.

Бела се наведе и пъхна мръсната пелена в кошчето. Докато се изправяше, извади нов памперс изпод тоалетната масичка, както и бебешките кърпички и пудра. След това улови глезените на Нала с една ръка, повдигна мъничкото дупенце на дъщеря си, забърса го с едно бързо движение, поръси малко пудра и й сложи чистата пелена.