Бри Диспейн - Изгубеният светец

— Извинявай, Грейс — рече тя развълнувано.

— Да? — обърнах се аз и усетих как в мен нахлуват смесени чувства. — Възмущение, че през последните десет месеца не искаше да има нищо общо с мен, радост, че чувам гласа й да изрича името ми.

Ейприл ме погледна и уви на пръста една от буклите си. Устните й потръпнаха, все едно се опитваше да предаде с обикновени думи нещо важно.

Накрая обаче само сви рамене и ме попита дали може да я пуснем да мине.

— Не искам да закъснея — измърмори и профуча покрай мен, когато се отдръпнах. Останах загледана след нея, докато тя вървеше сред учениците в главния коридор.

Най-сетне Даниъл ме побутна.

— Знаеш ли кое ме притеснява най-много, Грейс? — попита той, когато приближихме шкафчетата.

— Какво? — погледнах го любопитно аз, все още замислена за Ейприл. Наистина ли искаше да ми каже нещо?

— Преди малко каза, че Джуд не би могъл сам да съсипе магазина на Дей… Джуд може и да няма нищо общо със случилото се, но онзи, който го е сторил, със сигурност не е действал сам.

По-късно същия ден

Скоро след коледната ваканция, когато пак тръгнахме на училище, хората от квартала забелязаха, че Джуд го няма, а мама вече не беше в ролята на Марта Стюарт 1и Флорънс Найтингейл 2в едно. В края на първата седмица от януари, след като отново започнахме училище, цялата енория знаеше, че у семейство Дивайн става нещо, и татко прецени, че трябва да даде някакво обяснение на паството. Искаше да им каже истината. Поне онази част, в която не ставаше дума за върколаци — дори собствената ми майка не беше запозната с тези подробности, а и предвид крехкото й психическо състояние така май беше най-добре.

1(Авторка на популярни готварски книги, наричана „Кралиците на домакините“ В САЩ. — б.пр.)

2(Английска аристократка, разгневена от пренебрежението към войниците по време на Кримската война, която заменя живота в богаташкото имение с мрачните полеви болници. — б.пр.)

— Искам просто да кажа, че Джуд се е чувствал потиснат и е избягал — обясни ни татко. — Ще помоля хората да проявят търпение, докато семейството ни свикне с промяната.

Само че мама не позволи. Не можеше да понесе мисълта, че хората ще я съдят като родител и ще си мислят лоши неща за семейството ни.

— Какво тогава да направим? — попита я татко.

— Ще лъжем — настоя тя.

— Пред целия град ли? — попитах аз.

— Да. — Тя продължи да се полюшва на стола, без да откъсва поглед от телевизора. — Той ще се върне в най-скоро време. Ще го открием. Никой няма да разбере, че нещо не е било наред.

И така, през втората неделя от януари татко пробута на Роуз Крест „официалната версия“ и излъга всички от амвона. Съобрази се напълно с желанието на мама и обясни, че Джуд бил заминал да живее при баба и дядо Креймър във Флорида, защото те се нуждаели от помощ в къщата, тъй като дядо бил претърпял операция на гърба, и че на татко също му се налагало да лети често дотам, за да помага.

Само че хората не са никак глупави. Обърнаха внимание, че Джуд го няма от десет месеца, през които не се прибра нито веднъж. Изчезването му съвпадаше с тайнственото „нападение на бесни кучета“ в енорията, след което Даниъл се озова в спешното и остана там цяла седмица. Със сигурност бяха забелязали, че мама едва издържа проповедите на татко с изкуствена усмивка на лицето, че очите й са като стъклени. Със сигурност щяха да забележат, че татко „лети до Флорида“, за да помага на родителите на съпругата си и прекарва там много повече време, отколкото в собствения си дом.

Това, разбира се, означаваше, че хората ще говорят.

Знам, че нямаше начин да обясним случилото се миналата година, но освен че знаех тайните на престъпния свят и лъжех хората за изчезването на брат ми, се налагаше да крия, че чувам онова, което хората си шушукаха за мен и семейството ми. Другият недостатък на свръх слуха беше, че се задействаше в най-неподходящи моменти. Повечето хора се държаха мило и приятелски. Имаше обаче някои, които пред мен любезничеха, а после ги чувах как злословят за семейството ми, защото мислеха, че съм се отдалечила достатъчно и не ги чувам. Доставяше им удоволствие да редят предположения, че Джуд е бил наркоман, че сигурно е избягал, за да се включи в някой култ. Може дори да е отишъл в някое училище на запад, където карали хлапетата да прекосяват пустинята без вода.

— Знаех си аз, че не е възможно това момче да е толкова съвършено. Обзалагам се, че онази вечер яко са се надрусали в енорията — чух Брет Джонсън — един от приятелите на Джуд — да обяснява на гаджето си, когато се бях отдалечила цяла пресечка от тях.