Джос Стърлинг - Мисти

„Това е името на момичето, което трябваше да бъде с нас в нашата хижа“, каза Самър на Ейнджъл и мен.

— Дарбата й беше да търси съкровища. — Виктор разпъна пръсти, единственият знак, че е разтревожен, тъй като лицето му оставаше безпристрастно.

„Беше? О, господи!“

— Откриха я мъртва, тялото й било хвърлено в Темза миналата седмица. Заключихме, че е последната жертва на убиец, който пътува по света и избира за жертви изключително млади хора с дарби. До този момент знаем за тринайсет жертви: една тук, пет в Америка, две в Австралия, две в Нова Зеландия, три в Европа — в Германия, Дания и Франция. Затова сме тук. Ще обиколя всички лагери по света, за да ви предупредя да бъдете нащрек. Този човек ще убие отново, освен ако преди това не го открием.

Думите му бяха последвани от ужасена тишина. Как трябваше да реагираме, когато момиче, което се очакваше да седи сега с нас, е било убито? Смъртта винаги ни бе изглеждала далечна, като проблем на бъдещето, но ето че сега смразяващо се бе прокраднала в стаята.

— Много съжаляваме да ви съобщим тази лоша новина, но това е още една причина да включим сутрешните занятия в програмата тази година — продължи Пол оттам, където Виктор бе спрял. — Искаме да сте в безопасност. Целта на убиеца са онези, които още не са овладели дарбата си. Жената от ФБР, която съставя профила на убиеца, мисли, че това е така, защото те се подчиняват по-лесно, а той е страхливец. Ако можете да се съпротивлявате, той ще ви остави на мира.

Виктор вдигна ръка с изпънат показалец, за да подчертае думите си.

— С това не искаме да кажем, че жертвите са виновни за случилото се с тях. Целта ни е да намалим вероятността да се превърнете в негова цел. За нещастие, човек с такава природа винаги ще намери над кого да доминира. Има ли въпроси?

Милиарди. Вдигнах трепереща ръка.

— Мисти?

— Знаете ли нещо за убиеца, как изглежда?

— Той или тя — поправи ме Виктор. — Знаем много малко. Жената, която съставя профила му, го определя и смята по-вероятно за мъж във възрастовата граница от трийсет до петдесет, така че не е някой от тази стая.

Уриел се изправи, вече не се подпираше на масата за снукьр.

— Някои от вас знаят, че специалността ми е съдебна медицина. Също така имам дарба да връщам хора и неща в миналото. Получава се най-добре с живи същества, но мога да извличам някои впечатления от телата. Най-странният аспект на тези убийства е, че няма и следа от убиеца, нито се знае как всъщност убива. Последната жертва е била мъртва, преди тялото й да бъде хвърлено в Темза, но резултатите са такива, че сякаш спонтанно е престанала да живее.

— Значи, не знаете нищо? — попита Фин и думите му прозвучаха агресивно, защото той, като всички нас, беше уплашен.

— Не съм казал това. Липсата на доказателства е следа. Можем да заключим, че убиецът е един от нас, човек с дарба, която е да изтрива всички физически данни за присъствието си, както и тези, които един човек с дарба може да долови. Можем също така да заключим, че начинът, по който убива, също е част от дарбата — ако щете, тя е приключване на живота.

— Господи! — прошепна Ейнджъл и потърка ръце. — Това е наистина страшно.

— Така е — съгласи се Уриел. — Има екип, който работи по откриването на убиеца, и сме твърдо решени да предотвратим поредното убийство. В добавка към това как да се справяте с дарбата си, ще научите някои основни мерки за сигурност и как да вдигнете тревога, ако сте в ситуация, в която имате причина да подозирате човек.

— Искам да подчертая — каза Виктор, — че нито една от жертвите не е могла да изпрати сигнал за бедствие, преди да бъде убита. Това означава, че или убиецът може да блокира телепатията, или жертвата е намерила смъртта си, без да подозира за убиеца.

Пол отново взе думата.

— Съжалявам, че трябваше да помрачим така началото на лагера, но вие разбирате, сигурен съм, че залогът не би могъл да бъде по-висок. Моля ви, научете колкото можете повече тази седмица и се погрижете да се упражнявате, когато се върнете към обичайното си всекидневие.

— Ще бъда тук през първите два дни, за да ви обучавам на малки групи как да се защитавате мисловно — каза Виктор. — Утре ще пристигнат други доброволци от Мрежата на хората с дарби, за да ви помогнат да се справите със своите.

Самър вдигна ръка.

— Да? — Лицето на Виктор изрази интерес, когато погледът му се спря на приятелката ми. — Самър, нали?

Тя се усмихна смутено.

— Откъде знаете?

— Дарбата ти е сходна с моята, затова ще работя с теб отделно.