Крис Бънч - Кралят-маг

Тенедос запали с огниво един малък мангал и заприпява тихо:

Допря с пръчицата в ръката си малкия пламък в мангала и в същия момент кладата лумна в буйни пламъци, които кипнаха към небето, много по-високо от всеки огън, подхранен от масло.

Тенедос го загледа и на устните му се изписа мрачна усмивка.

— Е, това да го видят дано в Никиас като поличба за всичко, което предстои — тихо промълви той. Съмнявам се да го чу някой друг освен мен.

Отдалечихме се малко нагоре по реката, по-далече от пламъците, но все пак достатъчно близо, за да можем да виждаме брода и да организираме отбраната му. Погрижих се да разположа постовете на подходящи места, след което си намерих един камък и приседнах, докато готвачът на Тенедос с помощта на няколко от моите хора, изявили желание, приготвяше вечерята от изобилните продукти, които караше със себе си Тенедос. Той ме беше подканил да взема всичко, което сметна за необходимо за вечерята, с думите:

— Онова, което може да е щедър дар за аким Бейбър Фергана, е по-добре да послужи за храна на честния ти съратник — пак можеше да е празна хипербола, но го почувствах като искрена похвала.

Тенедос се приближи име заговори:

— Е, след като ни останаха няколко свободни минути и няма кой да ни подслуша, искам да ви обясня защо казах онова, което казах при срещата ни.

Поиска ми разрешение да седне, а аз му посочих близкия камък с надеждата да получа пълно обяснение. Получих го, но се оказа толкова странно, колкото и цялото му поведение.

— Познавали ли сте някога човек, който изведнъж решава, че всички на този свят и всички богове са се обърнали срещу него и кроят заговор да го унищожат?

Познавах такъв, в лицея. На един от по-обещаващите кадети му беше хрумнала идеята, че персоналът се опитва да го отрови и боговете го предупреждават с тайни послания, които изписват с още по-тайнствени знаци с пламъци по небето. Гадателите и знахарите се опитаха да го изцерят, но без успех, и го върнаха на обезпокоеното му семейство. След няколко месеца ни казаха, че се самоубил в пристъп на ужас, защото вярвал, че даже собствената му кръв е замесена в зловещия заговор. Кимнах.

— Добре. Значи имайте предвид, че е напълно възможно това, което ще ви кажа, да прозвучи като приказки на побъркан човек. Ще ви помоля само да задържите преценката си дали съм луд за себе си и нищо да не правите по въпроса, докато думите и действията ми не се окажат съвсем нерационални — или не се окаже, че съм прав.

Вече гледах ясновидеца Тенедос с леко безпокойство. Но после слънчевата му усмивка отново блесна за миг и се почувствах уверен, някак си просто знаех, че Тенедос е с разсъдъка си, може би повече от самия мен.

— Ще развия доводите си от самото начало. Не смятате ли за странно един прорицател като мен да бъде назначен на поста генерален резидент и посланик?

Смятах, но допусках, че Тенедос си има някакви приятели в правителството и че това е нещо като политическа отплата, въпреки че повечето нуманцийци щяха да го приемат за толкова ценен подарък, колкото някой с четири ампутирани крайника би приел крастата.

— Моят опит едва ли е особено желан за човек на такъв пост, освен ако не е в страна, управлявана от магьосници, каквато Кайт не е — продължи Тенедос. — Причината да бъда избран за този пост, изключително опасен и колкото може по-отдалечен от Никиас, е в това, че съм непопулярен човек с радикални идеи.

Това можех да го допусна, поне от поведението му. Предполагам, че мнението ми по въпроса е било очевидно, защото Тенедос се усмихна.

— Изпратиха ме тук, та честните никиасци да бъдат предпазени от опасните ереси, които проповядвам. Също така вече съм убеден, че е трябвало да загина, предвид онези „специални“ заповеди, които получих — да тръгна незабавно, без да изчакам военния си ескорт, и предвид явно несъществуващото „споразумение за безопасно преминаване“.

— Сега вече мога да предложа и още доказателства — продължи той. — Не бих искал да ви обидя, легат Дамастес а̀ Симабю, но ми се струва твърде необичайно, че виждам цял конен ескадрон, командван от един много младши офицер, да не говорим, че колоната му включва и пехота, с капитан начело, все едно че въпросният легат е нагласен за кеглата, към която ще се затъркалят топките.

Лицето ми остана каменно.