Крис Бънч - Кралят-маг

Точно там беше засадата. Оттатък брода лежаха мъртви два слона, а зад тях се бяха присвили нуманцийци и ги използваха за укритие. Виждаха се четири коли, едната на отсрещния бряг, друга обърната във водата, а другите две на отсамния бряг. Другите два слона бяха клекнали до тези коли и пазачите им се мъчеха да ги успокоят.

По дирята на опърпания керван се виждаха пръснати трупове на коне, волове и хора. Но все още имаше живи нуманцийци — не се даваха и продължаваха да се бият.

Погледнах за врага и най-накрая видях някакви планинци, добре маскирани зад скалите на другия бряг. Надолу по течението забелязах друга група газещи през реката туземци — канеха се да обкръжат хората на Тенедос.

— Не е зле, сър — каза подофицер Биканер. — Изчакали са групата на гадателя да навлезе в брода, когато ще са най-объркани, ще ги е страх конете да не се подплашат и да побегнат и тогава ги удрят здраво. Ама аз ако я бях направил засадата, нямаше да им дам да припарят до реката, щото тези, дето оцелеят, да ги накарам да се побъркат, че само са я помирисали, без да могат да я опитат — огледа отново и цъкна с език. — Тия май не са най-добрите планинци, дето съм виждал. Не виждам да са оставили резерв.

— Много добре, ескадронен подофицер. Сигурен съм, че ви чака голямо бъдеще като планински бандит — казах бодро. — Заделяш една колона със старши пиконосец Уейс да се оправят с прехвърлящите реката. Останалите бием по главната сила. Право надолу до пътя в тръс, после ходом през реката, не ми изглежда да е повече от едно копито дълбока, и атака във формация клин, на сигнал с рога. Сечем през тях, ей там — посочих, — обръщаме и ги забърсваме. Групата с посланика не ни интересува — само ще ни забавят.

Ескадронен подофицер Биканер не отговори. Изгледах го.

— Сигурен ли сте, че нямате други заповеди, сър? — попита той равнодушно.

Бас слагам, че съм се изчервил, но не му се сопнах: лудостта на боя още не беше ме хванала.

— Какво пропускам?

— Погледнете по-внимателно, сър. На бойното поле има магия.

Напрегнах се и едва сега видях мъглата, стелеща се от брода, нещо, което можеше да се вземе за вълни от топлина или даже за тънък облак прах. Бях го виждал само веднъж, на една демонстрация в лицея. Тази „мъгла“, думата не го описва много добре, но по-точна не ми хрумва, сякаш се вихреше около трупа на слона най-близо до вражеските позиции. Недалече от него имаше бял кон, пронизан с три или четири копия.

Отдолу се разнесоха викове и видях как нуманцийците се надигнаха и пуснаха залп стрели срещу нападателите си. В средата им се виждаше невъоръжен мъж, който махаше с ръце, правеше заклинание. Спомних си думите на капитан Мелет, че генералният посланик-губернатор е ясновидец-чародей и се зарадвах, че Тенедос явно все още е жив.

Биканер посочи едно хълмче, леко встрани от мястото на боя, на изток. Видях, че на него стои някакъв мъж, в дълъг халат, който го отличаваше като магьосник. Около тялото му се вихреше същото мъгливо сияние, като около бойното поле.

— Оня там е от магьосниците им — каза Биканер и изви врат. — Ей там стои още един, зад фронта им покрай реката. Трябва да има и трети… — изви се и погледна нагоре, вдясно от нас. — Ей го кучия му син. Сбърках за бойния план, сър. Добър е. Имат трима магьосници, и бият точно в средата на триъгълника, точно където е магът. Заклинанията им ще да са същите, дето използват обикновено — объркване, страх, да те направят безпомощен — но повечето бият по уменията ти: да не можеш да нацелиш стрела като хората или да удариш хубаво с меча.

Третия го видях, на една скала точно срещу нас, над пътя. Мога да се закълна, че чувах тихото боботене на заклинанията от трите посоки.

— Нашият дипломат, сър, може и да има магическа мощ — продължи Биканер, — но не и когато е един срещу трима.

— Давай тогава да изравним играта, преди да ги ударим.

— Е, това можем да го направим, сър — съгласи се Биканер, изтича до коня си и препусна обратно към бойците. Дванайсет от най-добрите ми стрелци се разделиха на две групи с ескорт кавалеристи с извадени саби. Първите поеха нагоре по пътеката към скалата най-близо до нас, на която планинският вещер продължаваше да реве заклинанията си, без да обръща внимание на нищо около себе си. Другите затичаха към втория кайтски маг на изток.

След няколко минути първата група беше на стрела разстояние от най-близкия вещер. Три стрели се забиха в гърдите му и светът сякаш се разтърси. Чух болезнения му крясък и заклинателят се преви на две и рухна. Няколко войници затичаха към билото да се уверят, че е умрял и ще си остане умрял.