Крис Бънч - Кралят-маг

— Е, виждам, че съм сгрешил — каза Тенедос. — Усещам, че не ми мислите злото, и покорно се извинявам. Смятайте ме за последния човек, който би оскърбил този, който му е спасил живота. — И се поклони ниско.

Отдадох чест, представих се и му обясних мисията и назначението си. Обясних проблемите, които бяхме имали, от привидната грешка в заповедта до бавната скорост, с която бяхме принудени да минем през прохода. Тенедос кимна.

— Това ще го обсъдим по-късно, а навярно и от мен ще научите интересни неща. От словата ви забелязах, че сте от Симабю, нали? — Стегнах се за очаквания може би снизходителен, но унизителен коментар, но вместо това Тенедос продължи: — Следователно ще сме много близки спътници, а след време и добри приятели, надявам се, защото аз също съм от страна, далечна за козните и заговорите на Никиас, и поради това често съм предмет на подигравки заради произхода си. Аз съм от островите Палмерас.

Знаех за земите, за които говореше, но само от четене на карти в лицея. Това са група островчета западно от крайбрежието на Нуманция, най-големият от тях е дал името на архипелага. За обитателите му говорят почти с толкова злост, колкото и за симабюйците — мразят ги заради дългата им памет спрямо неправдите, заради готовността им да поемат рани и заради буйните им глави. От друга страна, те са прочути с верността си към приятелство и искреност, стига това да не пречи на поправянето на някоя неправда. И също като симабюйците, в Никиас на тях се гледа като на втора ръка хора.

— Колкото до незаслужената обида, която хвърлих в нозете ви, позволете ми да обясня причините, след като се оправим с цялата тази бъркотия — приключи той.

Заехме се с ранените — спестихме на ранените животни по-нататъшните мъки. Нямаше Планински воини, за които да се погрижим — техните ранени или бяха извлечени от бойното поле от другарите им, или ги бяха доубили. Войната по границите беше безскрупулна — нашите ранени щеше да ги постигне същата участ, макар че войниците ми нямаше да ги облекчат толкова бързо с дара на смъртта.

След това фургонът в реката беше изправен и колкото вещи можеше да се спасят, бяха измъкнати на брега да съхнат. Бяха останали достатъчно волове, които да теглят фургоните, въпреки че скоростта ни щеше да се забави.

Труповете на двата слона бяха извлечени от волски впрягове. Отделих няколко мига да се помоля мълчаливо храбрата душа на онова животно, което се бе опитало да се включи в щурма ми, да стигне до Колелото и може би да се върне някой ден като бебенце, от което да израсне храбър воин.

След това труповете на волове, коне и войници бяха струпани около слоновете. Вече бяха започнали да гният под горещото слънце и вонята се усилваше.

Тенедос нареди да смъкнат някакъв сандък от един фургон и извади от него разни неща. Напръска с шишенце масло няколко от телата, после намери една клонка и я топна в засъхващата кръв на мъже, коне, волове и слонове, а накрая топна и нея в маслото.

Каза, че е готов, но първо ме помоли да си събера хората, защото имал да им каже няколко думи. Беше необичайно, но се подчиних, като оставих само няколко поста да наблюдават за възможно нападение и за пехотата ни, приближаваща се бавно по пътя.

— Войници на Ърейските пиконосци — почна той и гласът му отново се усили от магията, и закънтя над долината. — Служихте добре на Лайш Тенедос и този ваш подвиг няма да се забрави. Вие сте воини, истински нуманцийци, и аз съм горд, че ви познавам, и ви смятам за свои другари, нищо, че ви срещнах едва преди няколко часа на бойното поле.

— Аз съм ясновидец — продължи той. — Мога да виждам в бъдещето и ви давам обещанието си, тук и сега, и го подпечатвам с кръвта на падналите ви другари. Велики времена предстоят, ще бъдат извършени велики подвизи и ще се спечелят велики награди. Вие, които проявихте своя кураж и вярност в този ден, надявам се, че ще сте сред онези, които ще се обогатят от онова, което предстои… Скърбя заедно с вас за братята ви, които паднаха днес, макар че връщането им на Колелото е благословено, защото загинаха, извършвайки добро дело, и боговете ще го запомнят. Може би ще се върнат и отново ще бъдат сред нас, и ще преживеят славните времена, които идат.

После сведе глава и всички последвахме примера му. Думите му ме удивиха — все едно че Тенедос беше командващият тази войска или пълководец, а не някакъв си дипломат, когото са ни наредили да придружим, както бяхме правили и с други от двора на Властта на Десетимата. Чувал бях разни мекушави правителствени емисари, чиито очички шарят насам-натам, да дрънкат, че били войници по дух, и бях виждал грубостта и мълчаливото презрение, с което се приемаха думите им. Но не и сега, не и от когото и да било от пиконосците, нито от мен. Лайш Тенедос можеше да е облечен като правителствен служител, но говореше като истински водач и започнах да вярвам, че ще го следвам и ще му се подчинявам с охота.