Крис Бънч - Кралят-маг

— Продължете — каза мрачно Скопас.

— От този момент ви се дават четиридесет и осем часа. След този срок ще обявите, че Властта на Десетимата се оттегля от активно управление на съветническа позиция и че най-после сте намерили императора, за чието провъзгласяване сте избрани и когото уж търсите през всичките тези десетилетия.

— И ако не го направим?

Тенедос изгледа Барту, докато той не извърна очи.

— Преди една година армията беше по улиците на Никиас по ваше искане, налагаше мир. Ако не се подчините на заповедите ми, тя отново ще властва в Никиас — с меча. И ще съжалите горчиво за последствията.

— Не можете да промените това, което ще стане — продължи той. — Аз ще бъда император, с или без одобрението ви. Дошло е време за промени и съм избран от Сайонджи, за да ги извърша.

— Помислете добре и мислете мъдро — завърши мрачно Тенедос. — Иначе кръвта ще падне на вашите ръце.

Без сбогуване, без никакво отдаване на чест, си излязохме, безразлични към виковете и крясъците зад нас.

Стоях до олтара, висшият жрец бе до мен. Държеше в ръцете си тежко ковчеже, направено от масивно злато и отрупано със скъпоценни камъни.

Огромният храм беше пълен. Всички благородници, които можеха да стигнат до Никиас, бяха претъпкали долния етаж и балконите.

От двете страни на централния проход стояха в почетен шпалир трибуни и генерали.

Проехтяха тръби, огромните крила на портата се разтвориха тържествено, Тенедос влезе и всички станаха. Вместо халата на ясновидец и чародей беше облякъл простата униформа на армейски офицер, но без никакви отличия и знаци за ранг.

Музика от невидим оркестър огласи храма и Тенедос бавно закрачи към олтара. Щом минеше покрай офицер, той коленичеше покорно, а мъжете и жените зад него навеждаха чинно глави.

Стигна до подножието на олтара и спря.

— Вие ли сте Лайш Тенедос? — попита тържествено жрецът.

— Аз съм.

— Вие сте избран от Властта на Десетимата, в името на Умар, на Айрису, на… на Сайонджи… — жрецът се запъна на последното наскоро добавено в ритуала име и чух ахканията на публиката, — … на Паноан и на всички останали могъщи същества, които създадоха Нуманция и бдят над нея, да ни водите.

— Лайш Тенедос — продължи жрецът вече по-гладко, — искам от вас да се закълнете, че ще управлявате мъдро и справедливо, често ще се съветвате с боговете, за да внасят в управлението ви мъдрост, милост и справедливост, че няма да се отнасяте към своите поданици с жестокост или презрение, че никога няма да ги повеждате на война, без да е оправдана.

— Заклевам се.

— Тогава ви провъзгласявам за император на Нуманция.

Висшият жрец отвори ковчежето и извади от него златна диадема.

— Трибун Дамастес а̀ Симабю, барон Дамастес Газки, конт Аграмонте, вие бяхте избран като най-достоен да коронясате императора. Поемете тази диадема от ръцете ми и я поставете на челото на своя владетел.

Вдигнах златната диадема и огледах тълпата. Зърнах Маран — лицето й беше грейнало от любов и надежда.

Поставих диадемата на челото на Тенедос, коленичих и сведох глава.

Ето така ясновидецът-крал стигна до трона.

В онзи ден застанахме на върха на най-високата планина. И блясъкът на целия свят се беше проснал под нас.

Беше началото на края.