Крис Бънч - Кралят-маг

— Това е нечувано! — изломоти Барту.

Погледнах към Скопас, съюзника на Тенедос понякога. Той също изглеждаше изненадан, но после видях как на лицето му се изписа пресметливо изражение.

Откъм галерията проехтяха викове. Охраната на Властта изглеждаше по-изнервена от господарите си. Тенедос се обърна, погледна нагоре към войниците и моментално настъпи тишина.

Преди Барту да успее да продължи, Скопас стана.

— Моля да ме извините, говорителю. Но както сам казахте, благородният генерал-ясновидец ни предложи няколко необичайни идеи. Мисля, че е редно да се оттеглим и да ги обмислим.

Някой от балкона изрева:

— Колко ще мислите, пънове тъпи? Да не забравите за нас през това време?

Скопас погледна нагоре.

— Ще се забавим не повече от час, сър. Лично ви обещавам.

Барту отвори уста да възрази, но видях как Скопас леко поклати глава.

— Добре. До един час.

Десетимата се изнизаха.

— Преди да продължим — заговори Барту, — трябва да обявя няколко неща — лицето му беше посивяло, все едно че животът му бе застрашен.

— Първо, позволете ми да поздравя мъжете, които генерал-ясновидец Тенедос е провъзгласил за трибуни. Намираме тази идея за ценна и съжаляваме, че не го измислихме ние.

Десетимата бяха насочили погледите си към мен. Останах външно невъзмутим, но си помислих: „Значи опитвате се да ухажвате мен, както и другите петима. Какво ще предложите?“

— Желая също така да поднесем и нашите награди — продължи Барту. — Забелязвам, че ген… трибун а̀ Симабю, конт Аграмонте, е сред нас. Трибун, за нас е висока чест да ви обявим за пожизнен барон. Каним ви да изберете по свое желание останалото, което се полага към титлата.

— Също така, искаме да дадем на всички трибуни годишна заплата от петдесет хиляди златни монети, и също ще им предложим имения, като именията ще се поддържат от правителството — продължи той. — Барон и трибун а̀ Симабю, конт Аграмонте, тъй като пръв бяхте удостоен с този ранг, даряваме ви Водния палат, който можете да използвате както намерите за добре, пожизнено. Другите трибуни също ще получат подобни дарове — обърна се към Тенедос. — А за вас, генерал-ясновидец…

— Преди да ми дадете каквото и да е — прекъсна го той, — какво стана със земите, за които споменах?

— И те ще се дадат, сър — намеси се Скопас. — Ще съставим комисия, която да раздаде тези дарения в рамките на една година.

Тенедос го изгледа продължително.

— Година, а? Това трябва да се обсъди. Добре, продължете.

Чух ропот от галерията.

Скопас махна с ръка на Барту да вземе думата.

— Генерал-ясновидец Тенедос, вие сте удостоен с титлата наследствен барон, със заплата от сто хиляди златни монети годишно и имение за награда. Ще последват и още почести.

Барту замълча; сигурно очакваше Тенедос да измърмори нещо за благодарност. Но ясновидецът отвърна хладно:

— Това изобщо не е достатъчно.

— Какво?!

— Мисля, че трябва да се оттеглим в кабинета ви и да обсъдим въпроса — заяви чародеят.

— Не е необходимо — възрази Барту.

— Положението излезе от всякакъв контрол — изломоти новоизбраното пале Тимгад.

— Напротив — поправи го Тенедос. — Положението е под пълен контрол, независимо какво си мислите, господа. Е, ще се оттеглим ли за малко?

Съгласиха се набързо. Станаха и тръгнаха към изхода, а Тенедос се обърна и ми даде знак.

— Трибуне?

Обърнах се рязко, изревах: „Десет души!“ и по стълбите по галерията последва трополене на ботуши. Сред десетимата бяха Свалбард и Карджан.

— Какво е това? — възмутено протестира Тимгад.

— Скоро ще разбереш.

Той зяпна, а Скопас го хвана под мишницата и го повлече.

— Как си позволявате да водите въоръжени войници в личните ми покои? — изсъска Барту побеснял.

— Поканих ги, защото не ви вярвам — отвърна спокойно Тенедос. — Но са с мен само като лична охрана, не като заплаха.

Почти се усмихнах. Мъжете до стената зад гърба ми едва ли приличаха на миролюбци.

— Е, и какво е желанието ви? — попита Скопас. — Тази работа, както каза Тимгад, наистина излиза от контрол.

— Много неща. Ще започна с това, което вече казах. Въпросът със земята за войниците ми ще се уреди незабавно, а не след година или три. Второ, онези, които бяха удостоени с баронска титла, ще я получат наследствено — какво е това срамно „пожизнено“?

— Как смеете да ни диктувате? — изкрещя Барту.

— Смея заради мъжете, които стоят зад мен. Смея, защото съм истински нуманциец. Смея… защото смея.