Крис Бънч - Кралят-маг

Завръщане в Никиас

Със смъртта на Чардън Шир въстанието стихна. Калийските войници дезертираха от частите си, хвърлиха оръжията си и замениха униформите и парите, които имаха в кесиите си, срещу всякакви парцали, които да подскажат, че винаги са били най-обикновени цивилни и нищо повече.

От изток в галоп пристигнаха куриери — носеха поздравленията на Властта на Десетимата, които канеха генерал-ясновидец Тенедос да се върне в столицата за своя триумф.

Той отказа — заяви, че победата принадлежи на всички нас и че ще я споделим поравно.

Погребахме мъртъвците си, погрижихме се за ранените и поехме обратно през Кальо.

Във всяко село и градче ни посрещаха възторжено, все едно че бяхме победили нечия чужда армия. Развеселени донякъде, продължавахме напред, удивени от непостоянството на човешката природа.

Отклонихме се към Полиситара и нейните управители, изпаднали в паника, обявиха столицата за отворен град. Предложиха да платят данък. Войниците щяха да получат подходящи медали, офицерите сребро, а генералите, Тенедос и Властта на Десетимата — злато.

Тенедос заяви, че Десетимата са решили, че не им трябва повече злато, а той лично няма да позволи никой от хората му да получи някакъв си тенекиен медал от доскорошния враг. Ухилих се, като чух това, защото бях сигурен, че Тенедос изобщо не си е направил труда да обсъди въпроса с Властта.

Полиситарските водачи се разхленчиха и Тенедос заяви, че заради тяхното упорство размерът на данъка се удвоява и че ако отново се забавят с плащането му, или ще го удвои още веднъж, или ще позволи на армията три дни пълна свобода в града.

Само след час през портите на града към войската се затътриха фургони, тежко натоварени със злато, сребро и скъпоценности, и когато войниците разбраха, че всичко е за тях, а не за някакви далечни бюрократи, с мазоли само по пръстите, стискащи перодръжките, и на задниците, изпратиха Тенедос с овации, все едно че лично им е обещал една стъпка по-нагоре на Колелото в следващия им живот.

Естествено, нали си бяха войници, полакомиха се за още и имаше предложения да вземат златото и пак да оплячкосат града, но Тенедос забрани. Последва недоволно ръмжене и половин рота дезертира — бойците бяха решили да отпразнуват победата както те си знаят.

Тенедос прати след тях пиконосците, преди да са направили нещо по-лошо от това да потрошат една кръчма, да подпалят една махала и да насилят две жени, и ги върнаха в армейския лагер под остриетата на пиките.

Той заповяда да се изпратят представители на всяка част, нареди да се вдигнат набързо бесилки, строи цялата полурота с командира им на големия площад и всички бяха обесени. Това сложи край на всякакви по-нататъшни помисли за безчинства.

После Тенедос събра старейшините на града, каза им какво е направил и им заяви, че е могъл да поиска и по-големи обезщетения, но знае, че на калийците ще им трябват пари, за да се възстановят.

— Време е вече всички ние да запомним, че сме нуманцийци. Спорът ни приключи и отново сме една нация.

Продължихме по пътя, по който бяхме дошли. Когато прехвърлихме река Имру, изпитах удовлетворение. Бяхме отмъстили за поражението си и за своите мъртви.

В Цикогнара ни очакваха заповеди. Тенедос трябвало да остави армията и да се върне в Никиас, за да си получи почестите, иначе щял да си навлече гнева на своите законни владетели, Властта на Десетимата.

Без да обръща внимание на заповедта им, Тенедос изпрати свои нареждания, по хелиографа, както и с вестоносци. Всички годни за плаване кораби по река Латейн незабавно да тръгнат към Цикогнара. И повтори думите си: или цялата армия ще бъде почетена в Никиас, или никой.

От Властта не последва никаква реакция на неподчинението му. Свили се бяха в Никиас и трепереха от страх какво ще стане.

Корабите започнаха да пристигат, вълна след вълна, всичко, от бързоходния „Таулър“ до товарни съдове и яхти. Идваха с началото на пролетта, Родитбеното време.

Качихме се и потеглихме. На някой може да му прозвучи, че сме се придържали към суровата военна дисциплина, но съвсем не беше така. Стига войникът да можеше да се дотътри криво-ляво в строя и да стои прав по време на пост, не се държеше особено на пълната трезвеност и целомъдрие. Нощем нямаше проверки и военните патрули не тършуваха по палубите, да не би под някое одеяло да стърчат повече от един чифт крака, тъй като много от корабите бяха дошли с жени и момчета, горящи от желание било безплатно, било срещу някой сребърник, да се отблагодарят на войската за това, че е съхранила единството на нацията. Готвеше се за всички бойци, но ако някой предпочетеше да яде другаде, поканен от благодарен гражданин, нямаше голямо значение.