Крис Бънч - Кралят-маг

— Не се смей, но понякога съжалявам, че животът ми не тръгна по малко по-друг път и че не съм се родил във военно семейство, защото изпитвам влечение към бойното поле, към военщината — продължи той. — Тогава се чудех, а и сега се чудя, защо магиката играе толкова малка роля във великите сражения и знам, дълбоко в сърцето си, че това няма да остане така задълго… Но това е за бъдещето, а аз говорех за миналото си. Един ден, докато седях в нозете на един отшелник в далечния затънтен Джафарайт, изведнъж и съвсем пълно осъзнах какви точно действия трябва да се предприемат, и то да се предприемат бързо, за да се спаси любимата ми Нуманция. Върнах се миналата година в Никиас и точно тогава започнаха неприятностите ми… Започнах да практикувам като маг-гадател, но отказвах на обикновените посетители, дошли било за любовно биле или за да им се предскаже бъдещето, и бавно и полека започнах да си събирам клиентите, които ми трябваха. Отначало беше по някой богаташ, който иска да разбере дали боговете ще са благосклонни към определени действия, или търговец, искащ заклинание, което да пази кервана му. Помагах, понякога с магия, по-често с разумен съвет. После почнаха да идват други, още по-високопоставени, хора от властта. Идваха първо за вълшебни билки или заклинания, после оставаха да изслушат съвета ми по други въпроси.

— Двама от Властта на Десетимата вече смятам за купувачи на стоката ми, и също така, което е по-важното, те като че ли се вслушват в идеите ми — той ме погледна. — Точно затова бях махнат от Никиас, Дамастес. Другите във Властта и повечето в йерархията им се боят от думите ми, боят се, че истинността, вложена в тях, ще прокънти из цяла Нуманция.

Огледах се нервно да се уверя, че никой не може да чуе. Тенедос забеляза притеснението ми.

— Не се безпокой, Дамастес. Не съм някой уличен луд, дето хваща за яката де кой му попадне и бръщолеви. Това, което говоря, е само за твоите уши.

— Но когато дойде часът, ще бъде чуто из цялото кралство! — очите му пламтяха както при първата ни среща.

— Убежденията ми са прости — продължи той. — Страната ни твърде дълго стоя в браздите на миналото, като селски вол, теглещ ралото всяка пролет в една и съща нива. Умар Създателя вече не обръща внимание на този свят. Трябва да се отвърнем от Айрису Съхранителя, когото следвахме толкова дълго, и вместо него да последваме третата проява на Върховния дух, Сайонджи. Време е за разрушение и едва тогава ще можем ясно да разберем как да пресъградим!… Нуманция твърде дълго стоя без крал!

Това беше повече от радикализъм. Беше си почти върховна измяна. Длъжен бях да му кажа, като офицер от армията, получил пояса си от Властта на Десетимата, че трябва да престане да говори такива неща, иначе ще бъда принуден да предприема полагащите се действия.

Но вместо това продължих да го слушам, тъй като думите му всъщност не бяха по-силни от онова, което бях слушал от баща си и някои други хора.

Нуманция беше изградена от кралски родове и управлявана в продължение на столетия от няколко династии; понякога владетелите й се бяха сменяли с насилие, понякога — след смесени бракове или когато някоя родословна линия се прекъсне. Въпреки че сегашната история го премълчаваше, някъде около двеста години преди да се родя, кралят загинал в битка, а единственият му син бил твърде млад, за да получи трона. Както е обичайно, било назначено регентство. Необичайното било, че не го възложили на един човек, а на група от десет от най-доверените кралски съветници.

Три години по-късно престолонаследникът също умрял и кралството било изправено пред катастрофа, тъй като не останал нито един наследник по пряка линия. Дали е имало други разклонения на кралската фамилия и дали те са разполагали с приемливи кандидати за трона — историческите писания мълчат, макар че години по-късно накарах няколко учени да разровят архивите, за да задоволят любопитството ми, и те ми казаха, че хрониките били старателно прочистени от всякакви записки за други кралски родственици.

Тъй или иначе, тези съветници, които се нарекли Властта на Десетимата, поели нещата в свои ръце и в началото управлявали поне толкова мъдро и благоразумно, колкото повечето крале. Проблемът възникнал — а трябва да ви напомня, че по това време още не знаех всичко това — от това, че те не узаконили позицията си, а държали на измислицата, че десетимата са само настойници на Нуманция, докато се намери подходящ владетел. С времето съветниците остарели и назначили свои наместници, и така продължило до днешни времена, без Властта да се узакони, с хлабаво, импровизирано управление. Тъй като Властта на Десетимата продължавала да говори за нуждата от нов крал, управлението им не станало популярно в съзнанието на нуманцийците, още повече че непрекъснато им се напомняло, че то е само временно.