Крис Бънч - Кралят-демон

Загледах се в картата. Армията ни държеше набързо изградени отбранителни позиции северно от малкото, сега разрушено търговско градче Камбиасо. Границата на Амур беше на около двайсет мили, но след това имаше сто мили до река Латейн.

И там беше армията на Майсир.

Зачудих се откъде ли са дошли тези гвардейски корпуси, над сто хиляди души, ако бяха в пълен състав. Тенедос беше оголил почти цяла Нуманция за нашествието и всички нови части бяха натикани в казана веднага след сформирането им. Наистина ли съществуваха тези части? Навярно беше имало голям приток на доброволци под знамената, навярно гранични части се бяха смесили с тях и им бяха дали названието „гвардия“, за да повдигнат духа им. Исках, нужно ми беше да повярвам в това.

Върнах се към картата.

За своя пробив императорът искаше нова фронтална атака. Изглеждаше самоубийствено. Но по̀ на юг беше пустош, почти пустинна земя освен извитите редици възвишения, на разстояние от по десет мили една от друга.

— Сър — предложих. — Вместо да удряме майсирците във фронт, какво ни пречи да възвием на север, все едно че навлизаме в устията, а след това да ги ударим във фланг, докато се мъчат да се организират, за да тръгнат след нас? Да ги ударим много здраво, да разбием фланга и в създалото се объркване ще получим един ден, може би повече, за да ги разцепим. Ще са почти толкова изтощени, колкото нас.

— Не — заяви твърдо Тенедос. — Не можем да направим това. Не и сега. Не и в състоянието, в което е армията. Нямаме го здравия гръбнак, както преди. Твърде много от най-добрите си трибуни и генерали, най-добрите ми ударни части, оставих в свебите. Объркването ще е прекалено голямо и майсирците ще ни смажат.

— Но моята армия ще се бие, и ще се бие здраво, ако й дадем цел — продължи той. — Точно това ще им дадем, точно това, нещо, заради което да ударят с все сила, и след като пробият, излизат на открит терен, с реката пред тях — реката, родния дом, и края на войната!

Очите на Тенедос пронизваха, искаха да ме накарат да повярвам. Но картата също бе пред погледа ми, с тези сто мили гола земя преди Латейн.

— Каква магия ще използвате?

— Щом започне битката, ще има страховити заклинания, ужасни демони ще се възправят срещу майсирците. Но първо ще се погрижа техните Бойни магове да се включат изцяло и чак тогава ще хвърлим нашите заклинания.

Не вярвах на нито една дума. Да, магия щеше да има. Но едва след като бъде пролята ужасно много кръв. А армията ни, като болник, можеше да даде съвсем малко, преди да рухне.

— Сър, смятам, че…

Лицето на Тенедос почервеня.

— Достатъчно, трибун! Май сте прекарали твърде дълго сам и забравяте, че сте длъжен да се подчинявате на заповеди като всеки войник! Дал съм указанията си и плановете ми вече са в ход. Сега трябва да се заема с някои неотложни неща. Щабът ми ще ви запознае подробно с това, което трябва да направите.

Изгледа ме навъсено, не изчака за отговор и бързо излезе от палатката. Бях кипнал. Не беше нужно да ми се напомня, че съм войник и че войниците се подчиняват на заповеди. Нима не бях върнал над четиристотин души през непроходим терен и… успях да смиря гнева си и да овладея мислите си. Не беше време за вътрешни борби. Императорът беше съставил плана си и той не беше добър. Но трябваше да се изпълни.

— Домин Отман — казах. — Чухте императора.

Атаката се оказа по-гибелна, отколкото се боях. Гвардейските части едва бяха напуснали позициите си, когато майсирската пехота удари, като два дълги змийски зъба, и ги спря. В контраатака тръгнаха плътни майсирски вълни и изтласкаха ударните ни формации назад. Майсирците не спряха на първата ни отбранителна линия, а продължиха — по целия фронт.

Отстъпвахме все назад и назад, изоставяхме позиции и след два дни жестоки боеве, пълен хаос и разпокъсани ръкопашни схватки бяхме почти изтласкани в пустинята. Но спряхме до някакво безименно възвишение — и спряхме и напора на майсирците. Навремето щяхме да ги ударим — преди да са се съвзели, — да разкъсаме редиците им и да спечелим голяма победа.

Но сега успяхме само да спечелим малко време и бяхме загубили двадесет хиляди души и позициите си.

Колкото до магията на императора — не се случи нищо особено, освен обичайните заклинания за объркване и страх, които можеха да подействат само на най-низшия редник.

— Положението, в което се намираме, е бедствено — каза мрачно императорът.

Трибуните в командната шатра се бяха смълчали. Нямаше какво да се каже.