Крис Бънч - Кралят-демон

— Но ние не сме , повтарям, не сме обречени. Всъщност вече сме способни напълно да унищожим майсирците. Има едно Велико заклинание, което използвах веднъж. Някои от по-старите ви войници може да го знаят, защото тъкмо него използвах срещу Чардън Шир, за да унищожа неговите бунтовници и да спечеля Нуманция.

Зяпнах. Предсказанието на Йонджи щеше да се сбъдне и чудовищният демон щеше да се надигне от тази пустиня и отново да развихри хаос и ужас.

— Това заклинание е скъпо — продължи той. — Но ние веднъж заплатихме цената му… и трябва да сме готови да я платим отново.

Толкова бях стъписан, че не чух следващите му думи. Един-единствен миг на унищожение срещу цената на толкова кръв и смърт, срещу загубата на цяло поколение от най-добрата младеж на Нуманция? Каква ли цена щеше да поиска демонът сега?

— Ще ни трябват три дни, може би повече, за да съберем… сили за това заклинание. Кажете на частите си, че се подготвяме за битка. Не споменавайте какво ви казах.

— Бойният ни план ще бъде много прост — продължи Тенедос. — Щом… силата бъде отприщена, щом започне да сее гибел сред враговете ни, ще атакуваме. Ще е необходимо само да пометем жалките остатъци от армията им, така че по-сложна тактика няма да е нужна. Армейски генерал а̀ Симабю ще командва физическата атака, защото аз, по различни причини, няма да мога да ви водя сам за известно време. Обръщам ви внимание на един проблем, и това трябва да предадете на своите бойци. Докато техните Бойни магове не бъдат усмирени, майсирците могат да опитат всякакви измами. Ето защо се подчинявайте само на трибун а̀ Симабю и на самия мен, и се подчинявайте безпрекословно, независимо каква е заповедта. Ще поставя прегради около себе си и също толкова силни около трибуна, за да не могат да се призовават лъжливи образи. Това го запомнете добре.

— Бъдете сърцати и безпримерно смели, господа — заговори той твърдо. — Предстои най-великият ни час, сега ще станем почти богове. Държим в ръцете си съдбата на милиони — на онези, които вече са родени, и на онези, които все още не са се завърнали от Колелото. Това ще бъде решителният миг — и само една велика нация ще продължи напред към славното бъдеще.

— Нуманция! — гласът му се извиси до вик. — Сега и завинаги! Нуманция и Тенедос!

Трибуните — ранени и изтощени от боя — зареваха с дивашки възторг и сякаш цялата армия надигна възгласи с тях.

Ако аз командвах армията на Майсир, щях да заповядам незабавна атака, без да оставя възможност на противника да се съвземе. Навярно крал Байран се беше побоял от жертвите, които щеше да понесе, щурмувайки височините, които държахме, а може би му трябваше време за прегрупиране — воюваше много далече от родината си, с дълги снабдителни линии в опустошена страна. Но бойците му бяха повече привикнали на трудности от нашите.

Каквито и да бяха причините, майсирците, които ни превъзхождаха многократно по численост, бяха обкръжили скалистото ни укрепление едва в полукръг и бяха оставили сухите низини зад нас свободни за отстъпление. Като че ли се подготвяха за обсада, канеха се да ни уморят от глад.

Първо се погрижих позициите ни да се укрепят здраво с външни постове, за да бъдем предупредени навреме, ако майсирците ударят. След това предприех безкрайни обиколки, за да окуража някои, други да наругая, да им напомня за какво се сражаваме и че това ще е най-великата битка в историята. Но тайно очаквах със страх деня на нейното начало.

Но какво друго можеше да направи Тенедос? Да се предаде? Друг начин не виждах. Нуманция щеше да понесе нов тежък дълг към демонските сили, много по-тежък от последния. И то в случай, че победим. Какво щеше да стане, ако азазът и неговите Бойни магове хвърлеха заклинание по-могъщо от това на императора? Тогава какво щеше да стане?

Овладях се. Това беше невъзможно. Императорът беше най-могъщият магьосник на света. Грешките му в Майсир станаха, защото бе подценил врага, както и армията. Сигурен бях, че тази арогантност вече не съществува.

В щаба на императора гъмжеше от чародеи — трибуните и генералите бяха пратени при мен. Надявах се, че заклинателите ще успеят да прикрият плана ни и че азазът ще прояви същото самодоволство като нас преди време.

На заранта на третия ден се замислих за нещо. Държах се като млад легат, толкова загрижен за първата си акция, че губи безкрайно време в тормозене на подчинените си и вместо да ги направи по-добри войници, ги превръща в треперковци.