Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Повечето обитатели на Лоното нямаха никаква представа кое е това ново момиченце. Голяма част от тях се бяха заселили сред долините и платата на Разлома или за да се отърват от оковите си, или за да избягат от Чаросплетниците. Те не се интересуваха от политическите амбиции на Либера Драмак — просто искаха да изживеят живота си на място, където да се чувстват свободни и неугнетени. Ето защо само ядрото на организацията бе запознато с тайната на момиченцето в редиците им, бе наясно с измеренията на силите, които то владееше, и знаеше коя всъщност беше тя. Докато за обикновените жители на Лоното Лусия бе просто поредното ново момиченце, още една жертва на типичните за Сарамир гонения, в което нямаше нищо необичайно.

Престолонаследничката се възстанови успешно от изгарянията, ала белезите й останаха за цял живот. Горната част на гърба й и вратлето й бяха напукани и набръчкани, и въпреки че червенината им се поизгуби с течение на времето, неприятният им вид продължаваше да контрастира на фона на чистата, гладка кожа, която ги заобикаляше. Противно на очакванията, Лусия реши да не пуска косата си до предишната дължина, като вместо това я подстриже по момчешки късо. Когато Заелис изтъкна, че дългата коса би могла да скрие белезите, тя само го стрелна с един от непроницаемите си погледи, пренебрегвайки съвета му.

В началото Заелис се държеше доста покровителствено с Престолонаследничката, изживявайки се едва ли не като неин баща. Счупеният му крак зарасна лошо и той започна да понакуцва, но това не го възпря да я държи изолирана от другите деца в усилията си да я предпази от евентуални неприятности. Мишани беше тази, която поговори с него, опитвайки се а го убеди да остави момиченцето да се порадва на волно детство. Лусия никога не беше вдишвала въздуха на свободата — целият й досегашен живот бе преминал в позлатена клетка, защото всички смятаха, че тя просто е прекалено ценна, за да си позволят да я изложат на какъвто и да е риск.

— Сега тя не е Престолонаследничка — бе изтъкнала дългокосата девойка. — И не трябва да бъде третирана като такава. По този начин само правиш хората подозрителни.

Накрая Заелис се съгласи и позволи на Лусия да тръгне на училище като другите деца, вместо да бъде обучавана от него. Кайку и Мишани с радост се вживяха в ролите на по-големи сестри на момиченцето. Тя бе особено и затворено дете, ала в нея имаше нещо, което привличаше хората, и само след няколко дни Лусия вече се бе интегрирала в малката детска общност в Лоното, без значение с белези ли беше, или не. Заелис бе връхлетян от най-различни притеснения и тревоги, докато Кайлин не му разказа за гарваните, които се бяха появили напоследък по покривите на сградите и по дърветата в близката долина.

— Те ще се грижат за нея много по-добре от теб — бе му заявила тя.

Що се отнася до Кайку, тя бе съумяла да намери душевния покой, който търсеше от толкова време, след похищението на последната представителка на династията Еринима. В Лоното тя най-накрая бе престанала да възприема себе си като Различна. Самата дума й изглеждаше безсмислена в момента, да не говорим, че бе изгубила негативните си значения на срам и деградация, с които девойката я свързваше през по-голямата част от живота си. За първи път, откакто Чаросплетниците бяха избили близките си, тя можеше просто да бъде себе си, да се наслаждава на живота, без да преследва някаква неотложна цел. Кайку ни най-малко не бе забравила за обета си към Оча, обаче имаше на разположение цял живот, през който да го изпълни. Пък и освен това вече бе нанесла съдбовен удар на враговете си. Откритието й, че вещерските камъни всъщност бяха виновни както за заразата в земята, така и за появата на самите Различни, бе предизвикало истински фурор сред редиците на Либера Драмак и вече се изготвяха планове за разрешаването на проблема. Нека си планират, мислеше си тя. В момента й се искаше само да се наслаждава на ленивите дни от късното лято. Чаросплетниците можеха да почакат. Краят им беше близо.

Първо обаче трябваше да завърши обучението си. Тя съсредоточи всичките си усилия над уроците на Кайлин и другите Сестри, които периодично се завръщаха от тайните си мисии в другите части на Сарамир. Постепенно нейната кана престана да бъде неин враг, превръщайки се в нещо като приятел, и девойката се научи не да се страхува от нея, а да я цени. Макар че пълното разгръщане и овладяване на таланта й щеше да бъде продължително и трудно пътешествие, тя вече бе направила първите стъпки и те й доставиха по-голяма радост, отколкото бе способна да си представи.