Тери Брукс - Мечът на Шанара

— Нямаме време да си играем на котка и мишка. Ший — проговори пришелецът изведнъж с благ, но отегчен глас. — Предупреден си да бъдеш внимателен, но аз не нося знака на Черепа. Аз съм приятел на Аланон. Името ми е Балинор. Баща ми е Рул Букхана, кралят на Калахорн. Братята бяха чували името, но Ший не искаше да рискува.

— Как да бъда сигурен, че ти си този, за когото се представяш? — запита той бързо.

Непознатият се усмихна:

— Ти носиш в джоба на куртката си три камъка. Камъните на Елфите, които ти е дал Аланон.

Изуменият младеж от Вейл кимна едва забележимо. Само някой, изпратен от огромния странник, можеше да знае за камъните. Той се наведе напред предпазливо.

— Какво стана с Аланон?

— Не знам със сигурност — отговори тихо големият мъж. — Повече от две седмици нито съм го виждал, нито съм го чувал. Запъти се към Паранор, когато се разделихме. Плъзна слух — за нападение срещу Централната кула на крепостта. Страхуваше се за Меча. Изпрати ме тук, за да те пазя. Щях да пристигна по-рано, но времето ме забави, пък и онези, които искаха да ги доведа при теб, ме дебнаха непрекъснато.

Замълча и погледна Ший право в лицето. Очите му с цвят на лешник изведнъж станаха студени и се впиха в младежа.

— Аланон ти е разкрил истинския ти произход и те е предупредил за опасността, която някога ще те сполети. Сега е без значение дали му вярваш или не. Времето дойде! Трябва незабавно да напуснеш долината.

— Просто ей така? Да си събера нещата и дим да ме няма? — възкликна поразен Ший. — Не мога да направя това!

— Можеш и ще го направиш, ако искаш да останеш жив. Носителите на Черепа подозират, че си в долината. След ден, може би два, ще те открият и това ще бъде краят ти. Трябва да тръгнеш веднага. Ще вървиш бързо и предпазливо. Ще следваш пътеките, които са ти познати и прикритието на гората, когато можеш. Ако си принуден да преминаваш на открито, върви само през деня, когато те са по-безсилни. Аланон ти е казал къде да отидеш, но трябва да се осланяш на собствената си съобразителност, за да стигнеш дотам.

Изуменият Ший прикова за момент поглед в човека, после се обърна към Флик, който беше загубил и ума и дума. Как можеше непознатият да си въобрази, че той просто ще си събере багажа и ще избяга? Странно.

— Трябва да тръгвам — надигна се внезапно чужденецът с плътно прилепнал плащ около огромната фигура. — Щях да те отведа със себе си, ако можех, но ме преследват. Онези, които те издирват, за да те унищожат, се надяват, че в крайна сметка ще ги отведа при теб. Ще ти бъда повече от полза, ако служа като примамка. Вероятно те ще продължат да ме преследват. И аз ще ти дам възможност да се измъкнеш незабелязано. Известно време ще яздя на юг, после ще свърна назад към Кълхейвън. Там пак ще се срещнем. Помни, каквото ти казах. Не се мотай повече във Вейл. Спасявай се сега, още тази нощ. Направи това, което ти е казал Аланон и пази внимателно камъните на елфите. Те са мощно оръжие.

Ший и Флик станаха заедно с него, стиснаха протегната му ръка и за пръв път забелязаха, че тя е покрита с искряща ризница. Без повече приказки Балинор премина бързо през стаята и изчезна през вратата в нощта.

— Е, а сега какво? — попита Флик и отново се отпусна на стола си.

— Откъде да знам — отвърна уморено Ший. — Нямам и най-малката представа дали това, което ни каза, е по-истинско от приказките на Аланон. Ако не лъже, а имам смътното усещане, че поне част от това, което каза е истина, тогава заради всички застрашени, трябва да напусна долината. Ако някой наистина е по следите ми, не можем да бъдем сигурни, че никой друг, освен теб и татко, няма да бъде засегнат, в случай че остана.

Зашари с унил поглед из стаята, с безнадеждно объркани мисли от разказите на Аланон и Балинор, неспособен да прецени кое е най-доброто решение. Флик мълчаливо го наблюдаваше и знаеше, че не може да му помогне, но беше объркан и угрижен, също като брат си. Накрая се наклони напред и постави ръката си на рамото на Ший.

— Тръгвам с теб — Съобщи му тихо той.

Ший го погледна, леко изненадан.

— Не мога да ти позволя да направиш това. Татко никога няма да разбере. Освен това може и никъде да не отида.

— Не забравяй какво каза Аланон. И аз съм вътре с теб — упорстваше Флик. — Освен това си ми брат. Не мога да те изоставя.

Ший го погледна учудено, после кимна с глава и му поблагодари с усмивка.

— Ще говорим за това по-късно. Във всеки случай не мога да тръгна преди да реша накъде отивам и от какво ще имам нужда, ако изобщо тръгна. Трябва да оставя някаква бележка на татко. Не мога да изчезна просто ей така, независимо какво мислят Аланон и Балинор.