Тери Брукс - Елфите на Шанара

Какво си ти ? искаше да извика Рен. Що за създание си ?

Звярът атакува отново Гарт, хвърляйки се безразсъдно към чакащата го тояга. Болката изглежда не го вълнуваше. Гарт го отблъсна, а то мигновено атакува пак, тракайки със зъби. Създанието се връщаше отново и отново и нищо от това, което правеше Гарт, изглежда не го омаломощаваше. Рен стоеше свита като за скок и наблюдаваше, защото ако се намесеше, рискуваше да нарани своя приятел. Вълкообразното създание не й се откриваше и не й даваше възможност да го нападне. И то беше бързо, толкова бързо, че никога не оставаше паднало на земята за-повече от миг и се движеше грациозно, което подсказваше, че притежава ловкостта и на човек, и на звяр. Никой вълк не можеше да се движи така. Рен знаеше това.

Борбата продължаваше. И по двамата съперници имаше рани, но докато кръвта на Гарт струеше, от раните, които бе получил, нараняванията на вълкообразното създание изглежда почти мигновено изчезваха. Счупените му ребра трябваше да го забавят, да спъват движенията му, но, това не ставаше. Кръвта от неговите рани спираше за секунди. Нараняванията му не го тревожеха, почти като че ли…

И изведнъж Рен си спомни историята, която Пар беше й разказал, за Шадуина, който той, Кол и Морган Лех бяха срещнали по време на тяхното пътуване за Кулхавън — за този огромен мъж, който бе прикачил отново отсечената си ръка, като че ли болката не означаваше нищо за него. Това вълкообразно създание беше един Шадуин! Щом разбра това, тя се втурна напред почти без да мисли. Нападна съществото, извадила, дългия си нож, разгневена и решителна. То се обърна. В очите му се четеше лека изненада и за момент вниманието му беше отвлечено от Гарт. Тя достигна съществото едновременно с Гарт и звярът беше уловен в клопка между тях. Тоягата на Гарт се стовари върху черепа му, строшавайки се от силата на удара. Ножът на Рен потъна, плъзгайки се плавно, в обраслите с козина гърди. Създанието подскочи нагоре и назад и за първи път издаде звук. То изпищя като жена, изпитваща болка. После се обърна рязко и се хвърли към Рен, събаряйки я на земята. Притежаваше огромна сила. Рен падна назад, ритайки нагоре с краката си, докато се бореше да предпази лицето си от кривите зъби. Инерцията на вълнообразното създание я спаси. То се преметна през глава в тъмнината. Рен се изправи с усилие на крака. Ножът й беше останал забит в тялото на звяра. Тоягата на Гарт беше строшена. Той вече посягаше към късия меч.

Вълкообразното създание се върна в кръга на светлината. То се движеше без затруднение, без усилие, оголило зъби в ужасяваща усмивка. Вълкообразното създание. Шадуинът.

Рен внезапно разбра, че те не са в състояние да го убият, че то ще убие тях.

Отстъпи бързо назад, за да застане до Гарт, почти обезумяла, борейки се да запази здравия си разум. Той извади своя дълъг нож и й го подаде. Тя можеше да чуе дрезгавия звук от неговото дишане, но не можеше да се застави да го погледне.

Шадуинът се отправи към тях, атакувайки ги стремително. В последния момент той се насочи към, Гарт. Огромният Скитник посрещна атаката-и я отби, но силата на напора го събори на земята. Ръмжейки, Шадуинът се оказа мигновено над него. Гарт прокара меча между тях, задържайки вълчите челюсти. Гарт беше по-силен от всички мъже, които Рен познаваше. Но не бе по-силен от това чудовище. Вече можеше да види как той губи силите си. Гарт! Тя атакува Вълкообразното създание, забивайки дългия нож в тялото му, но то изглежда не забеляза. Вкопчи се в звяра, мъчейки се да го изтика. Отдолу можеше да зърне тъмното лице на Гарт, обляно в пот и непреклонно. Тя яростно изкрещя.

В този момент Шадуинът се разтърси. Отхвърлена от него, Рен се строполи на земята обезоръжена и безпомощна. Тя се изправи на колена, почувствувала внезапно, че изгаря от огнен пламък. Нещо изгаряше със страшна сила гърдите й (кога ли бе пламнала?). Тя се хвана за дрехите си, мислейки, че се е запалила от огъня. Не, по тях нямаше никакви пламъци, осъзна тя, изобщо нищо, освен…

Пръстите й трепнаха, когато напипаха малката кожена торбичка с цветни камъчета. Те я изгаряха!

С рязко движение Рен извади торбичката и почти без да се замисля какво прави изсипа камъчетата на дланта си.

Те мигновено избухнаха в светлина, замайваща и ужасяваща. Рен установи, че не може да ги пусне. Цветното им покритие изчезна и камъчетата станаха някак… Тя не можеше да намери думата, а нямаше и време за мислене. Светлината се разпростираше и събираше като живо същество. Тя видя как от другата страна на клиринга вълчата глава на Шадуина се отдръпна рязко назад. Рен долови блясъка в очите му. Може би все още имаха шанс да оцелеят, ако…