Матю Стоувър - Героите умират

— Едва ли. Не мога да си представя, че биха пожелали това — начинът, по който го отнесох, го е белязал като актир . Няма да има кой знае колко добър живот там.

— И сега няма кой знае какъв живот. Може да напуска камерата с нормалното за Отвъдие поле само за по няколко часа от време на време. За да може да говори така, сигурно непрекъснато гледа мрежата.

— Не е лошо като за начало — усмихна се Хари.

Шана наведе поглед.

— Забеляза ли? — продължи той. — Той има акцент като на Карл.

— Хари…

— Няма да се извиня за това. Направил съм доста гадости през живота си, но това не е една от тях. Заслужаваше дори нещо по-лошо, знаеш много добре.

— Да, знам — отвърна тя със слаб глас. — Ти… просто трябва да разбереш, че ми е малко трудно. Имаше времена, в които смятах, че го обичам. Каквото и да съм научила за него, не може да промени това…

Юмрукът в гърдите му отново се появи и стисна сърцето му; той не можеше да я погледне.

— Няма да има „и живели дълго и щастливо“, нали?

— Не знам, Хари. Наистина не знам.

Дните минаваха. Идваха и си отиваха посетители — предимно репортери, които искаха да разберат как Каин е успял да осъществи налудничавия си план по такъв великолепен начин. Никой от тях не му вярваше, когато отговаряше, че сам не знае, че просто е правил малки крачки към светлината, докато накрая не е успял.

Марк Вило се обаждаше всеки ден, за да проверява състоянието му; той беше убеден, че с кариерата на Каин не е свършено, макар че с милиардите си спокойно можеше да купи нови крака за любимата си звезда.

Различни Актьори носеха новини от Анхана. Говореше се, че Кралят на Кант и Поданиците са спасили живота на херцог Тоа Сител на стадиона в същия ден, когато е било разкрито, че Ма’елкот е актир . С помощта на Лицата на Киърандел те успели да удържат града и постепенно спечелили лоялността на военните. В светлината на тези събития голяма част от благородниците му се заклели във вярност и по всичко личало, че Тоа Сител ще поеме управлението на Империята.

Не беше възможно да се събере повече информация, защото Империята наистина се беше превърнала в много опасно място за Актьорите. Тоа Сител продължи стръвно да прилага актир-токар , който беше започнат от Ма’елкот. Няколко Актьори бяха заловени и екзекутирани.

Хари оценяваше студената ирония: блокировките на Студията, чиято цел беше да им попречат да се издадат или да издадат другите, всъщност се бяха превърнали в средството, използвано за залавянето им.

От болничното си легло Хари наблюдаваше с тих възторг как временният управител обявява по мрежата, че Студията прекратява анханските операции, докато не бъде намерено решение на проблема.

Артуро Колбърг беше изхвърлен от Студията; официалната позиция беше, че всичко е било негова подмолна операция. Той беше понижен до Работник и бе прехвърлен в гето за Временни работници, недалече от мястото, където бе израснал Хари.

Хари беше спечелил; Каин беше спечелил.

Бяха го убили, но това нямаше значение; пак ги беше победил всичките.

И един ден Шана се върна.

— Поздравления, Администратор Майкълсън — беше първото нещо, което му каза тя. — Чувам, че повишението ти в горна каста е било одобрено.

Хари сви рамене.

— Здрасти и на теб. Да, Студията ме подкрепи, а те, общо взето, получават онова, което искат.

— Студията? — рече тя озадачено. — Че защо ще искат да те издигат в горна каста?

— Защото ми предложиха работата на Колбърг.

Шана пребледня.

— Не мога да повярвам.

— И аз не вярвах, но като се замислиш, това си е напълно в реда на нещата. В момента съм най-прочутият човек на планетата. Дори да съм — да бях — само един Професионалист, пак мога да причиня сума ти проблеми на Студията. Практически съм недосегаем, мога да разкажа доста истории. Мога да им осигуря нокаута след насиненото око, което получиха от Колбърг. Затова решиха да ме задържат в системата.

— Наистина ли смятат, че можеш до такава степен да им навредиш?

Той разпери ръце.

— Хей, този месец вече успях да сваля едно правителство.

— Нали не смяташ сериозно…

— Е, може би не. Знам само, че за тях ще е по-добре да не ме ядосват.

Лицето ѝ беше понапълняло, сенките под очите ѝ бяха изчезнали. Внезапно тя му се стори ужасно смутена; направи жест, като че ли се кани да си тръгне.

— Какво има? — попита той.

— Хари, аз… не знам. Това е страхотно, новините, издигането ти, всичко, но аз… Може би просто трябва да си мълча.