Джордж Мартин - Вихър от мечове

Беше с железни белезници на китките и пранги на глезените, свързани с тежка верига, дълга само стъпка.

— Човек може да си помисли, че честната ми дума на Ланистър не стига — беше се пошегувал, докато го връзваха. Вече се беше напил здраво, благодарение на Кейтлин Старк. От бягството им от Речен пад си спомняше само откъслеци. Имаше някакво затруднение с тъмничаря, но едрата пачавра се беше справила с него. След това се качваха по някакво безкрайно вито стълбище. Краката му бяха омекнали като трева и два-три пъти беше залитнал, та се наложи момата да му подложи рамо да се подпре. По някое време го загърнаха в наметало и го тикнаха на дъното на малката лодка. Помнеше, че чу как лейди Кейтлин заповяда на някого да вдигнат решетката на Водната кула. Беше заявила с нетърпящ възражения тон, че изпраща сир Клеос Фрей обратно в Кралски чертог с нови мирни условия за кралицата.

Сигурно тогава сънят го беше отнесъл. Виното още го правеше сънен и беше приятно да се протегне — лукс, какъвто веригите му в килията не позволяваха. Джайм отдавна се беше научил да подремва на седлото по време на поход. Сегашното не беше по-трудно. „Тирион ще се скъса от смях, като чуе как съм проспал собственото си бягство.“ Но вече се беше разбудил и белезниците му досаждаха.

— Милейди — провикна се Джайм, — ако ми свалите тези железа, мога да ви улесня малко с греблата.

Тя пак се навъси, оголи конските си зъби и го изгледа с мрачно подозрение.

— Ще си носиш железата, Кралеубиецо.

— Чак до Кралски чертог ли смяташ да гребеш, пачавро?

— Ще ме наричаш Бриен. Не пачавра.

— Аз пък се казвам сир Джайм. Не Кралеубиеца.

— Отричаш ли, че си убил крал?

— Не. А ти отричаш ли пола си? Ако е така, развържи ги тия гащи и ми покажи. — Усмихна й се невинно. — Щях да помоля да си отвориш корсажа, но като те гледам, това няма да докаже много.

Сир Клеос се подразни.

— Братовчеде, дръж се по — учтиво.

„У тоя ланистърската жилка е тънка.“ Клеос беше син на леля му Дженна от онзи тъпанар Емън Фрей, който беше живял в ужас от лорд Тивин Ланистър от мига, в който се ожени за сестра му. Когато лорд Уолдър Фрей вкара Близнаците във войната на страната на Речен пад, сир Емън беше избрал съюза на жена си пред този на баща му. „Скалата на Кастърли само загуби от сделката“ — прецени Джайм. Сир Клеос приличаше на невестулка, биеше се като гъска и имаше куража на относително смела овца. Лейди Старк му беше обещала опрощение, ако отнесе посланието й на Тирион, и сир Клеос най — тържествено се бе заклел да го направи.

Изобщо в онази килия падна голямо кълнене, особено от страна на Джайм. Това беше цената на лейди Кейтлин за това, че не го уби. Беше опряла острието на меча на едрата мома в сърцето му и каза:

— Закълни се, че никога повече няма да вдигнеш оръжие срещу Старк или срещу Тъли. Закълни се, че ще убедиш брат си да спази с чест обета си да ми върне дъщерите живи и невредими. Закълни се в честта си на рицар, в своята чест на Ланистър и в честта си на заклет брат на Кралската гвардия. Закълни се в живота на сестра си, в живота на баща си и на сина си, закълни се в старите богове, както и в новите, и ще те върна на сестра ти. Откажеш ли, ще ти взема кръвта. — Спомни си как стоманата бодеше ребрата му, когато тя извъртя острието на меча.

„Интересно какво ли ще каже Върховният септон за светостта на клетви, положени когато си пиян, прикован към стена и с опрян в гърдите меч?“ Не че Джайм много се интересуваше от мнението на дебелия мошеник или от боговете, на които той твърдеше, че служи. Спомни си и ведрото с изпражнения, което лейди Кейтлпн изрита в килията му. Странна жена — да довери дъщерите си на човек, чиято чест не струва колкото едно говно. Въпреки че му се доверяваме колкото може по — малко. „Тя възлага надеждите си на Тирион, не на мен.“

— Май не е толкова глупава, в края на краищата — високо каза Джайм.

Пачаврата го разбра погрешно.

— Не съм глупава. Нито съм глуха.

Беше милостив към нея — да се подиграеш с тази щеше да е толкова лесно, че чак се губеше удоволствието.

— Говоря на себе си, не на теб. Лекомислие е да се промъкнеш в нечия килия.

Тя го изгледа навъсено, тласна греблата напред, дръпна ги назад, тласна напред, без да отвърне нищо.

„Колкото красива, толкова и речовита.“

— Ако се съди по речта ти, имам чувството, че си с благородно потекло.

— Баща ми е Селвин Тарт, по милостта на боговете лорд на Вечерен замък. — Дори това се изтръгна от устата й с голяма неохота.