Джордж Мартин: Вихър от мечове

— Тарт — повтори замислено Джайм. — Една грозна канара в Тясното море, спомням си. А Вечерен замък е заклет васал на Бурен край. Как стана така, че служиш на Роб от Зимен хребет?

— Служа на лейди Кейтлин. А тя ми заповяда да те доставя жив на Тирион в Кралски чертог, не да си приказвам с теб. Млъкни.

— Наситих се на мълчание, жено.

— Тогава си приказвай със сир Клеос. Аз нямам какво да говоря с чудовища.

Джайм изрева от възторг.

— Нима има чудовища наоколо? Къде, да не би да се крият под водата? Или в онзи върбалак? А аз без меч?

— Човек, който насилва собствената си сестра, убива краля си и хвърля едно невинно дете да умре, не заслужава друго име.

„Невинно ли? Нещастното момче ни шпионираше.“ Джайм искаше само един час насаме с Церсей. Пътуването им на север се беше превърнало в истинско мъчение: да я вижда всеки ден, да не може да я докосне, да знае, че Робърт се тръшка пиян всяка нощ в леглото й. Тирион се беше старал колкото може да поддържа доброто му настроение, но не беше достатъчно.

— Колкото до Церсей, ще се държиш вежливо, пачавро — предупреди я той.

— Името ми е Бриен, не пачавра.

— Теб какво те интересува как те нарича едно чудовище?

— Името ми е Бриен — повтори тя, настръхнала като псе.

— Лейди Бриен? — Тя се почувства толкова неловко, че Джайм долови слабостта й. — Или сир Бриен ще ти е повече по вкуса? — Засмя се. — Не, боя се, че не. Можеш да опашеш една крава с клуп, да й сложиш сбруи и цялата да я зачулиш с коприна, но това още не значи, че можеш да я яхнеш за битка.

— Братовчеде Джайм, моля те, не бива да говориш толкова грубо. — Под наметалото си сир Клеос носеше палто с извезани на гърдите близначните кули на дома Фрей и златния лъв на Ланистър. — Чака ни дълъг път и не бива да се караме.

— Когато се карам, правя го с меч, братовчеде. И между другото говорех на дамата. Я ми кажи, моме, всички ли жени на Тарт са толкова грозни като теб? Жалко за мъжете, ако е така. Човек сигурно не знае как изглеждат истинските жени, ако живее на вашата грозна планина сред морето.

— Тарт е красив — изръмжа грозната мома. — Наричат го Сапфирения остров. Млъквай, чудовище, да не ти затъкна устата с парцала.

— Ама тя също е груба, а, братовчеде? — обърна се Джайм към сир Клеос. — Макар че е смела, това го признавам. Малко мъже се осмеляват да ме наричат чудовище в лицето. — „Макар че зад гърба ми ме одумват доста, не се съмнявам.“

Сир Клеос се окашля нервно.

— Лейди Бриен е чула тези лъжи от Кейтлин Старк, несъмнено. Старките не могат да се надяват, че ще ви надвият с меч, сир, затова сега водят войната с отровни думи.

„Но те ме надвиха с мечове, кретен дебеловрат.“ Джайм се усмихна разбиращо. Хората могат да разчетат какво ли не в една разбираща усмивка, ако ги оставиш. „Братовчедът наистина ли е излапал тоя котел с говна, или просто се докарва? Какво имаме тук, една честна овча глава или блюдолизец?“

Сир Клеос въодушевено продължи:

— Всеки, който може да повярва, че един заклет брат на Кралската гвардия ще посегне на дете, просто не разбира смисъла на думата чест.

„Блюдолизец,“ Честно казано, Джайм беше почнал да съжалява, че бутна Брандън Старк от онзи прозорец. Церсей след това му беше дала безкрайни поводи за съжаление.

— Беше само на седем, Джайм — кореше го тя. — Дори да е разбрал какво е видял, можехме само да го наплашим и да си мълчи…

— Не мислех, че искаш…

— Ти никога не мислиш. Ако момчето се свести и разкаже на баща си какво е видяло…

— Ако, ако, ако. — И я придърпа на коленете си. — Ако се свести, ще кажем, че е сънувало, ще кажем, че е лъжец, а ако нещата тръгнат на зле, просто те убия Нед Старк.

— И тогава какво си представяш, че ще направи Робърт?

— Робърт да прави каквото си иска. Ако трябва, на война ще изляза срещу него. Войната за Писанката на Церсей, така ще я нарекат певците.

— Джайм, пусни ме! — ядоса се тя и се опита да се издърпа от прегръдката му.

А той я стисна още по-здраво и я целуна. За миг тя се възпротиви, но после устата й се отвори под неговата. Още помнеше вкуса на вино п карамфил на езика й. Тя потръпна. Ръката му се мушна под корсажа й, дръпна и разкъса коприната така, че голите й гърди се изсипаха, поне за известно време момчето на Старк беше забравено.

Церсей ли си го беше спомнила след това и беше наела онзи мъж, за когото говореше лейди Кейтлин, за да е сигурна, че момчето никога вече няма да се събуди? „Ако е искала да умре, трябвало е да изпрати мен. А и не й е присъщо да наеме човек, който да оплеска едно нищо и никакво убийство.“