Стивън Кинг - Пустош

Едва за трети път Сузана боравеше с истински амуниции… и за пръв път извади револвера от кобура, който Роланд бе измайсторил специално за нея.

Разполагаха с достатъчно патрони; Роланд донеса повече от триста от света, в който Еди и Сузана Дийн живееха преди изтеглянето на трите карти. Но изобилието от боеприпаси не означаваше, че могат да ги прахосват с лека ръка; всъщност беше точно обратното. Боговете наказват разсипниците. В този дух Роланд бе възпитан първо от баща си, сетне и от Корт, най-великия учител. Боговете може да не те накажат веднага, но рано или късно гневът им ще те сполети… и колкото по-късно, толкова по-страшен ще бъде.

В началото и без друго не се налагаше да използват истински патрони. Красивата чернокожа жена в инвалидния стол нямаше да повярва на Роланд, ако й кажеше колко години вече си служи с огнестрелни оръжия. Първо й показа как да се прицелва по мишените, които подреди. Тя се учеше бързо. Еди също.

Както бе подозирал, и двамата се оказаха родени стрелци.

През този ден Роланд и Сузана достигнаха поляна на около километър-два от лагера сред гората, който бяха устроили преди два месеца. Дните се нижеха един след друг. Тялото на Стрелеца укрепна, а Еди и „жена“ му бързо възприемаха наученото: как да стрелят, да ловуват, да изкормват и почистват убитите животни, как да разтягат, сушат и обработват кожите на убитите животни; как да се ориентират по небето — Старата звезда сочеше север, а Старата майка — юг; как да различават шумовете в гората, превърната се в техен дом; тя се намираше на стотина километра от Западното море. Днес Еди бе останал в лагера, но Стрелецът не се притесняваше за него. Той знаеше, че наученото от собствен опит остава най-дълго в паметта.

Но имаше един урок, който и преди, и сега, си оставаше най-важният от всички: умението да стреляш и да поразяваш целта с всеки куршум. Умението да убиваш.

Поляната с форма на неправилна окръжност бе оградена от тъмни ели, от които се носеше сладникав аромат. На юг земята се разтваряше в тристаметрова пропаст: скалните издатини и канарите образуваха гигантска стълба. През поляната течеше бистър поток, който идваше от гората, ромолеше в дълбокото си русло, сетне се изливаше над скалите, където земята пропадаше.

Потокът се спускаше до дъното на пропастта, образувайки няколко водопада и безброй прекрасни трептящи във въздуха дъги. От ръба на пропастта се откриваше изглед към дълбока, обрасла с ели долина; тук-там извисяваха снага огромни брястове, не пожелали да отстъпят място на елите. Бяха толкова стари, че сигурно страната, от която идваше Роланд, бе по-млада от тях. Стрелецът не видя следи от пожари, макар да нямаше съмнение, че от време на време върху дърветата падаха мълнии. Впрочем мълниите не бяха единствената заплаха за гората. Някога тук бяха живели хора; през последните седмици той неведнъж се натъкваше на следи от тях. Намираше примитивни артефакти, но сред тях и глинени чирепи, които явно бяха обработени в пещ. А огънят е зъл дух, който често се измъква от властта на своя създател.

Над гората се простираше лазурно синьо небе, в което кръжаха врани и грачеха дрезгаво. Бяха неспокойни, сякаш предусещаха връхлитаща буря, но Роланд подуши въздуха — нямаше да вали.

На левия бряг на ручея се издигаше огромна скала. Роланд нареди върху него шест камъчета, във всяко от които блещукаха люспи слюда.

— Давам ти последна възможност — каза Стрелецът. — Ако кобурът не ти е удобен, кажи ми веднага. Не сме дошли тук да прахосваме патрони.

Тя го погледна присмехулно, за миг Роланд видя пред себе си Дета Уокър. В очите й светеха странни пламъчета.

— Какво ще направиш, ако кобурът наистина не ми е удобен, но не ти кажа? Ако нито един от шестте изстрела не попадне в целта? Ще ме удариш ли по главата, както е постъпвал старият ти учител?

Стрелецът се усмихна. През последните пет седмици се бе усмихвал повече, отколкото през петте години преди тях.

— Много добре знаеш, че няма да го направя. Първо, тогава бяхме деца, не бяхме издържали изпитанието. Можеш да плеснеш едно хлапе, за да му дадеш урок, но…

— В моя свят възпитаните хора не бият децата си — рязко отвърна тя.

— Роланд сви рамене. Трудно можеше да си представи съществуването на подобен свят. Та нали в Библията се казваше: „Не жали пръчката, за да не разглезиш детето!“ И въпреки това не смяташе, че тя го лъже.