Стивън Кинг - Пустош

— Да се върнем на това, което би се случило, ако не беше осуетил плановете на Джак Морт в деня, когато е следил Джейк — предложи Еди. — Твърдиш, че ако не го беше спрял, някой или нещо друго щеше да го стори. Така ли е?

— Да, защото на момчето не му е било писано да умре в този ден. Щяло е да умре съвсем скоро, но не това е бил денят. Вероятно преди да блъсне момчето, щеше да види, че някой го наблюдава. Или съвършено случаен човек щеше да се намеси. Или…

— Или някой полицай — каза Сузана. — Може да е видял полицай, застанал на неподходящото място в неподходящ момент.

— Точно така. Конкретната причина, осъществила волята на ка , е без значение. От собствен опит зная, че Морт беше хитър като стара лисица. Ако е усетил, че нещо не е наред, би отложил удара си за друг ден. Има и още нещо. Тръгнеше ли на лов, винаги се дегизираше. В деня, в който пусна тухлата върху главата на Дета Холмс, беше облякъл стар пуловер, няколко номера по-голям от неговия размер и бе нахлупил плетена шапка. Искаше да заприлича на пиянде, защото сградата, от която е била хвърлена тухлата, е била обитавана от алкохолици и откачалки. Разбирате ли?

Сузана и Еди кимнаха.

— Няколко години по-късно, когато те е блъснал пред атака, Сузана, е бил облечен като строителен работник. Носил е голяма жълта каска и фалшиви мустаци. В деня, в който е трябвало да бутне Джейк пред колата и да го убие, е щял да се предреши като свещеник.

— Божичко! — възкликна Сузана. — Човекът, който го е блъснал в Ню Йорк, е бил Джак Морт, а в крайпътната станция е видял Уолтър, когото ти си преследвал.

— Да.

— И хлапето е решило, че това е един и същи човек само защото и двамата са били облечени в някаква черна роба? Роланд кимна.

— Между Уолтър и Джак Морт съществуваше дори физическа прилика. Е, не си приличаха като братя, но все пак и двамата бяха високи, чернокоси, със светла кожа. Трябва да се има предвид, че Джейк е успял да зърне Морт миг преди да умре, а когато е видял Уолтър, е бил уплашен до смърт от странното място, на което се е озовал. Мисля, че грешката му е разбираема и простима. Ако някой е постъпил като глупак, това съм аз, защото късно разбрах истината.

— Дали Морт е осъзнал, че някой го използва? — попита Еди. Припомни си преживяното, странните мисли, нахлули в главата му, когато Роланд успя да проникне в неговото съзнание. Не разбираше как така Морт не е усетил… но Стрелецът отново поклати глава.

— Уолтър несъмнено е действал изключително предпазливо. Морт е трябвало сам да се сети да се преоблече като свещеник… или поне така мисля. Не би разпознал чуждия глас — гласа на Уолтър — който дълбоко в подсъзнанието му е нашепвал какво да прави.

— Джак Морт — възкликна Еди, — винаги е бил Джак Морт.

— Да… с помощта на Уолтър. В края на краищата съм успял да спася живота на Джейк. Когато накарах Джак да скочи пред влака в метрото, промених всичко.

Сузана попита:

— След като Уолтър е успявал да проникне в нашия свят — може би е използвал своя собствена врата — когато си пожелае, не би ли могъл да принуди някого другиго да блъсне момчето? След като е накарал Морт да се преоблече като свещеник, значи е могъл да стори същото и с. Какво има, Еди, защо клатиш глава?

— Защото не мисля, че Уолтър би искал това да стане. Винаги се случва това, което иска той… за да може Роланд да се побърка. Не е ли така?

Стрелецът кимна.

— Не би могъл да го направи, дори да е искал — добави Еди, — защото е бил мъртъв дълго преди Роланд да открие вратите на брега на океана. Когато Стрелецът е минал през последната врата и е проникнал в съзнанието на Джак, Уолтър отдавна е бил мъртъв.

Сузана се замисли върху думите му, сетне кимна:

— Разбирам… мисля… тези пътувания във времето доста ме объркват.

Роланд засъбира багажа си.

— Време е да тръгваме.

Еди се изправи и метна торбата си на рамо.

— Знаеш ли, има нещо, което може да ти послужи за успокоение — обърна се към Стрелеца. — Ти или твоето ка-тет сте успели да спасите момчето.

Роланд привързваше кожените ремъци към гърдите си. При тези думи вдигна поглед и ясните му сини очи проблеснаха по начин, който накара Еди да отстъпи крачка назад.

— Така ли? — попита с дрезгав глас. — Наистина ли? Полудявам бавно, опитвам се да живея с две версии на една и съща реалност. Отначало се надявах, че едната или другата ще избледнее в съзнанието ми, но това не се случи. Всъщност стана точно обратното: двете реалности стават все по-ярки, звучат все по-гръмко в главата ми като два хищника, готови да си прегризат гърлата. Кажи ми, Еди, как според теб се чувства Джейк? Как според теб се чувства човек, който знае, че в един свят е мъртъв, а в друг е жив?