Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Има още една новина, сай. На северозапад от града по Пътя на Лъча пришълци от Външния свят…

— По дяволите Лъча, по дяволите пришълците, и ти върви по дяволите. Остави ме на мира, Анди.

Анди спря за миг сред камъните, бурените и буците безполезна пръст на Крива нива, това неблагодарно парче земя на Джафърдсови. Машинарията във вътрешността му защрака. Очите му проблеснаха. Накрая реши да отиде при Стареца. Стареца никога нямаше да го прати по дяволите. Стареца винаги се интересуваше от хороскопа си.

И винаги се интересуваше от пришълците.

Анди се запъти към града и „Пресвета Богородица“.

Заля Джафърдс не видя кога са се прибрали съпругът и и сестра му; не чу как Тия потопи няколко пъти глава във варела с дъждовна вода пред обора, след което изпръхтя като кон, за да издуха течността от ноздрите си. Заля беше от южната страна на къщата, простираше и наглеждаше децата. Разбра, че Тян се е върнал, едва когато го видя да я гледа от кухненския прозорец. Тя се изненада, че се е прибрал толкова рано, но изражението му я удиви още повече. Лицето му беше бледо, само на бузите му имаше червени петна, а трето, ярко като жигосано, се открояваше на челото му.

Тя остави кошничката с щипките и тръгна към къщата.

— Къде отиваш, мами? — изкрещя Хедон.

— Къде отиваш, мам-мами? — повтори като папагал Хеда.

— Не е важно. Вие само наглеждайте братчетата и сестричетата си.

— Защоооо! — проплака Хеда.

Тя бе истинска артистка, що се отнасяше до писъците. Някой ден така щеше да вбеси майка си, че щеше да и опита ръката.

— Защото вие сте най-големите.

— Ама… — Затваряй си устата, Хеда Джафърдс.

— Ще ги наглеждаме, мами — успокои я Хедон; той винаги слушаше. Може би не беше умен като сестричката си, но това не е най-важното в живота, нали? — Искаш ли да довършим простирането?

— Хед-доннн… — предупреди го сестра му и отново нададе противния си вой.

Заля обаче нямаше време да се разправя с тях. Хвърли бърз поглед на Лиман и Лия, които бяха на пет, и на двегодишния Арон. Най-малкият седеше гол-голеничък в калта и радостно удряше два камъка. Рядка случайност бе да се роди само едно дете. Как и завиждаха жените от селището! Защото Арон винаги щеше да е в безопасност. Другите обаче, Хедон и Хеда… Лиман и Лия…

Изведнъж и хрумна какво би могло да означава неочакваното връщане на съпруга и в този ясен ден. Отправи мълчалива молба към боговете да не е така, но когато влезе в кухнята и забеляза как той гледа децата, всяко съмнение изчезна.

— Само не Вълците — изхриптя. — Кажи ми, че не е вярно.

— Вярно е — промърмори той. — Трийсет дни според Анди. Една луна. В подобни случаи Анди никога…

Не довърши фразата, защото Заля Джафърдс се хвана за главата и запищя. Навън Хеда подскочи стреснато. Понечи да се втурне към къщата, но Хедон я спря.

— Не взимат толкова малки деца като Лиман и Лия, нали? — изплака Заля. — Хеда и Хедон може би, не и мъничетата ми, нали? Ами че те ще навършат шест едва след половин година!

— Вълците са взимали деца и на три години, знаеш го.

Тян стискаше и отпускаше юмруци. Непознатото чувство в него продължаваше да расте — чувството, по-силно от обикновен гняв. Тя го погледна, обляна в сълзи.

— Време е да се противопоставим — рече той. Гласът му бе така променен, че сам не го позна.

— Как да го сторим? Как, в името на боговете, да го сторим?

— Не знам. Ела тук, жено, моля аз.

Тя се приближи, като хвърли последен поглед към децата си в задния двор, сякаш да се увери, че още са там, че Вълците още не са ги взели. Дядо седеше в ъгъла край студеното огнище, задрямал с наведена глава и олигавена беззъба уста. От тази стая се виждаше оборът. Тян заведе жена си до прозореца и посочи:

— Ето там. Виж ги, жено! Виж ги добре!

Сестрата на Тян, два метра и половина висока, плискаше огромните си гърди с вода от варела. На вратата на обора стоеше Залман, братът на Заля, едър двуметров мъжага, висок колкото Анди и с безизразно лице като Тия. Млад мъж в разцвета на силите си, наблюдаващ една хубава млада жена, показваща голите си гърди. При такава гледка на панталона на всеки като него би се появила значителна подутина, но не и при Зал. Той никога нямаше да се възбуди при вида на гола жена. Беше тъпоумен.

Заля се обърна към Тян. Двамата се спогледаха — мъж и жена, запазили разсъдъка си, но по чиста случайност. Със същата вероятност сега на прозореца можеше да стоят Зал и Тия и да наблюдават несъразмерните и празноглави Тян и Заля.