Стивън Кинг - Вълците от Кала

Еди и Сузана вече не са затворници в света на Роланд. Помежду им пламва любов, обучават се като стрелци, стават дейни участници в мисията и следват неотлъчно Роланд, последния сеппе-сай (търговец на смърт), по пътя на Шардик и Матурин.

Когато се озовават в говорещия кръг недалеч от Портала на Мечока, времето влиза в нормалния си ритъм, парадоксът изчезва, изтеглена е истинската трета карта. Джейк се връща в Средния свят след опасен ритуал, при който четиримата — Джейк, Еди, Сузана и Роланд — си спомнят лицата на бащите си. Не след дълго четворката става петорка, когато Джейк се сприятелява с един скункс. Скунксите са нещо средно между язовец, миеща мечка и псе и притежават ограничени способности за членоразделна реч. Джейк нарича новия си приятел Ко.

Пътешествениците попадат в град Луд, където две изпаднали банди са в постоянна война. Преди Луд в градчето Ривър Кросинг те се натъкват на неколцина старци, оцелели от Старите времена. Те виждат в Роланд себеподобен, оцелял от времето преди светът да тръгне към гибел, и обсипват с почести него и спътниците му. Разказват на пътешествениците за еднорелсовия влак, който може би още се движи между Луд и Тъмната кула.

Новината стряска Джейк, но не го изненадва; в Ню Йорк си е купил две книжки от книжарница, чийто собственик носи многозначителното име Калвин Тауър (Кула). Едната е с гатанки, в която страниците с отговорите са откъснати, а другата, „Чарли Пуф-паф“, е приказка, разказваща за Средния свят. На свещения език, който Роланд е изучавал в Гилеад, „чар“ означава „смърт“.

Леля Талита от Ривър Кросинг дава на Роланд сребърно кръстче и пътешествениците продължават пътя си. Докато пресичат река Сенд по полуразрушен мост, Джейк е отвлечен от умиращия (и много жесток) престъпник на име Гашър. Той замъква младия си пленник под земята при Тик Так, последния предводител на бандата на Беловласите. Докато Роланд и Ко се опитват да освободят момчето, Еди и Сузана намират гарата на Луд и събуждат Блейн Моно. Еднорелсовият влак е единствената надземна структура, останала от огромната компютърна система, която е разположена под града, и се интересува само от едно — гатанки. Той обещава да закара пътешествениците до крайната гара…, ако успеят да му зададат гатанка, на която не може да отговори. Иначе ще намерят смъртта си — чарю трий.

Роланд спасява Джейк, дори смята, че е убил Тик Так. Андрю Куик обаче не е мъртъв. Полусляп и жестоко ранен в лицето, той е спасен от Ричард Фанин, демон, за когото Роланд е предупреден.

Пътешествениците потеглят с влака от умиращия град Луд. Няма значение, че разумът, управляващ Блейн, остава далеч зад тях, в подземните компютри — единственият им шанс остава да зададат на влака гатанка, на която не може да отговори.

В началото на „Магьосникът“ Еди задава такава гатанка и побеждава Блейн с уникалното човешко оръжие — антилогиката. Влакът спира във версия на Топека, щата Канзас, обезлюден от болест, наречена „супергрип“. Когато продължават по Пътя на Лъча (апокалиптична версия на междущатско шосе 70), героите се натъкват на обезпокоителни надписи: „ХАЙЛ НА ПУРПУРНИЯ КРАЛ“ и „ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ВЪРВЯЩОТО КОНТЕ“. И както внимателният читател би се досетил, Вървящото конте е самият Ричард Фанин.

След като Роланд разказва на приятелите си за Сюзан Делгадо, пътешествениците се озовават в палат от зелено стъкло, поразително напомнящ двореца, който търси Дороти Гейл в „Магьосника от Оз“. В тронната зала седи не Оз Велики, а Тик Так, последният оцелял от големия град Луд. След смъртта на Тик Так пред пътешествениците се появява истинският магьосник. Това е старият враг на Роланд, Мартен Броуд-клоук, известен в едни светове като Рандал Флаг, в други като Ричард Фанин, в а трети като Джон Фарсън (Добрия мъж). Нашите герои не могат да го убият и той ги предупреждава за последен път да се откажат от търсенето на Тъмната кула. В крайна сметка те успяват да се измъкнат.

След последно лутане из Магьосническото стъкло и едно ужасно разкритие — че Роланд от Гилеад е убил собствената си майка, като по погрешка я е взел за Рия — пътешествениците отново се озовават в Средния свят и пак тръгват по Пътя на Лъча. Възобновяват мисията си и точно с това започва „Вълците на Кала“.

Това накратко се случва в първите четири тома от поредицата „Тъмната кула“, но ако не сте ги прочели, съветвам ви да оставите за малко тази книга и да си ги намерите. Тези томове са неразделни части от едно дълго повествование и е най-добре да ги прочетете отначало, а не да започвате от средата.