Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Хей, Овърхолсър! Спри там! Стигнахме!

— Роланд… — започна Слайтман.

— Стига — спря го Стрелеца, докато връзваше юздите. — Дотук с разговора. Помни само какво казах, сай: ако загинеш като герой днес, синът ти ще се гордее с теб.

Отначало всичко вървеше по плана и те го наричаха ка. Когато започнаха провалите и потече кръв, пак го нарекоха ка. Човек не може да стои над ка, така твърдеше Стрелеца.

Роланд бе обяснил на децата какво иска от тях още в града. Сега, в сумрака преди изгрева, те се наредиха точно както им беше казал, от най-големите до най-малките; близнаците се държаха за ръце. Каруците бяха спрени от лявата страна на пътя, досами канавката. Единствената пролука между тях бе при началото на пътя за мините. До децата в редица застанаха пазачите им, вече повече от дузина след присъединяването на Тян, Татко Калахан, Слайтман и Уейн Овърхолсър. Срещу тях, покрай дясната канавка, се строиха Еди, Сузана, Роса, Маргарет Айзенхарт и Заля Джафърдс. Жените носеха по една торба с чинии. В канавката отзад имаше сандъци с още. Чиниите бяха общо около двеста.

Еди погледна отвъд реката. Още не се виждаше прах. Сузана му се усмихна нервно. Трудното започваше. Страшното започваше. Той знаеше, че по-късно червената мъгла ще го обгърне и ще го замае. Сега сетивата му бяха твърде изострени. Чувстваше се безпомощен и уязвим като костенурка без коруба.

Джейк се приближи с кутията дрънкулки: панделки, биберони, една тръстикова свирка, стара обувка, чорапче. Имаше трийсетина дребни вещи.

— Бени Слайтман! — извика Роланд.

— Франк Тавъри! Франсин Тавъри! При мен.

— Чакай! — намеси се тревожно Бен Слайтман. — Защо викаш сина ми…

— За да изпълни дълга си, както ти ще изпълниш своя. Млъквай сега и нито дума повече.

Четирите деца се наредиха пред него. Близнаците Тавъри още се държаха за ръце; бяха зачервени, задъхани, очите им блестяха.

— Слушайте добре и не ме карайте да повтарям.

Трите деца се наклониха тревожно напред. Джейк изглеждаше по-спокоен; той знаеше какво да прави и какво ще последва. Онова, което Роланд се надяваше, че ще последва.

Стрелеца заговори, но не толкова силно, че другите да го чуят:

— Ще продължите по този път и на всеки няколко крачки се оставяте по някоя дреболия, сякаш са изпуснати неволно. Не се бавете. Не е нужно да тичате, но вървете бързо. Внимавайте къде стъпвате. Идете до разклона на пътя, на по малко от километър оттук, но не по-далеч. Ясно ли е? Нито крачка по-натам.

Те закимаха енергично. Роланд премести погледа си върху възрастните, застанали зад тях.

— Четирите деца ще тръгнат след две минути. След тях идва ред на останалите, първо по-големите, накрая — най-малките. Няма да стигнат далеч; последните едва ще са тръгнали по пътя. — Повиши заповедно глас.

— Деца! Когато чуете това, искам да се върнете! Върнете се бързо! Той пъхна два пръста в устата си и изсвири толкова пронизително, че децата запушиха ушите си.

Анабел Хавиер се обади:

— Сай, ако искаш да скриеш децата в някоя от пещерите, защо ще ги викаш обратно?

— Защото няма да ги крия в пещерите. Ще отидат там. — Роланд посочи на изток. — Господарката Оризия ще се гри жи за тях. Ще се скрият в оризовите ниви от тази страна на реката. Всички погледнаха, накъдето сочеше и тогава забелязаха и прашния облак. Вълците идваха.

— Нашите приятели идват, сладурче — отбеляза Сузана. Роланд кимна, после се обърна към Джейк:

— Тръгвай. Изпълнявайте каквото ви казах.

Джейк извади няколко предмета от кутията и ги подаде на близнаците Тавъри, после чевръсто прескочи канавката и тръгна по пътчето за мините, преминаващо по дъното на сухо дере. Бен и двамата близнаци го последваха. След малко Франсин Тавъри пусна една шапчица на земята.

— Добре — каза Овърхолсър. — Отчасти разбирам. Вълците ще видят джунджуриите и ще си помислят, че децата са тръгнали на север. Защо обаче ги изпращаш натам, а не направо в оризищата?

— Защото трябва да приемем, че Вълците надушват следите на плячката си като истински хищници — отвърна Роланд, после повиши глас: — Тръгвайте, деца! Първо големите! Дръжте се за ръце и вървете! Когато чуете изсвирването ми, веднага се връщайте!

Децата тръгнаха; Калахан, Сейъри Адамс, семейство Хавиер и Бен Слайтман им помагаха да се прехвърлят през канавката. Всички възрастни вършеха с готовност работата си; само бащата на Бени изглеждаше неуверен.

— Вълците ще тръгнат натам, защото имат причина да смятат, че децата са там — обясни Роланд, — но те не са глупави, Уейн. Ще търсят следи и ние ще им оставим. Ако могат да надушат плячката (а съм готов да заложа цялата оризова реколта на този град, че могат), „изпуснатите“ вещи ще ги убедят допълнително. След миризмата на основната група следите на другите четирима ще ги подмамят малко по-надалеч. Може да се подлъжат по тях, а може и да не ги заблудим. Това обаче няма значение.