Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Пикая на съжалението ти. Ка командва.

Слайтман мълчеше.

— Склонен съм да те изпратя с децата — продължи Роланд. — Ако нещата вървят по план, няма да изпуснеш нито миг от събитията. Ако нещо се промени, ще се подчиняваш безпрекословно на Сейъри Адамс, която е началник на отряда, и тежко ти, ако не изпълниш дори едно нейно нареждане. — Тъй като Слайтман продължаваше да мълчи, Роланд повиши глас: — Кажи ми, че ти е ясно. Искам да чуя, че разбираш.

— Да, Роланд, много добре разбирам. — След кратка пауза Слайтман добави: — Ако победим, другите ще научат ли? Ще научат ли… за мен?

— Анди няма как да им каже, той вече е изключен. Ако правиш каквото ти наредя, няма да научат и от мен. Нито от ка-тета. Не го правя заради теб, а заради Джейк Чеймбърс. Ако Вълците паднат в капана, който сме им приготвили, кой ще предположи, че има и друг предател? — Роланд изгледа спътника си изпитателно. — Това са прости хора. Доверчиви. Както сигурно знаеш. Ти добре използва наивността им.

Слайтман пламна и сведе поглед. Роланд погледна напред и видя мястото, където отиваха, на около триста метра. Добре. На хоризонта не се виждаше прашен облак, но той чувстваше, че ще се появи всеки момент. Да, Вълците идваха. Някъде отвъд реката бяха слезли от влака, бяха яхнали конете си и препускаха като адски изчадия. Каквито бяха.

— Направих го заради сина си — промълви Слайтман. — Анди дойде и каза, че със сигурност ще го отвлекат. Някъде там, Роланд… — Посочи на изток към Тъндърклап. — Някъде там живеят нещастни същества, наречени прекъсвачи. Затворници. Анди каза, че владеят телепатия и психокинеза и макар че никоя от тези думи не ми беше позната, аз се досетих, че правят нещо с разума си. Прекъсвачите са човеци и ядат като всички нас, за да поддържат телата си, но се нуждаят и от друга, специална храна, за да подхранват специалните си умения. — За подхранване на мозъка.

Майката на Роланд бе наричала рибата храна за мозъка. Роланд изведнъж се сети за нощните угощения на Сузана. Само че не Сузана посещаваше отрупаната с храна зала; там ходеше Мия, ничията дъщеря.

— Да, предполагам — съгласи се Слайтман. — Както и да е, те се нуждаят от нещо, което присъства само в организма на близнаците, нещо, което свързва умовете им. И онези хора — не Вълците, а тези, които ги пращат — го извличат. Когато им го вземат, децата стават идиоти. Тъпоумни. Това е храна, Роланд, разбираш ли? Затова ги отвличат! За да хранят проклетите си прекъсвачи. Не коремите или телата, а умовете им! Дори нямам представа какво трябва да прекъснат!

— Двата Лъча, които още поддържат Кулата — отвърна Роланд. Слайтман го изгледа сащисано:

— Тъмната кула? Истина ли е?

— Самата истина. Кой е Финли? Финли ОТего?

— Не знам. Гласът, който приема докладите ми. Тахин, струва ми се… знаеш ли какво е това?

— А ти?

Слайтман поклати глава.

— Да не го обсъждаме тогава. Може би някой ден ще се срещнем и ще му поискам отговори и на това.

Слайтман остана безмълвен, но Роланд почувства съмнението му. Какво от това? Почти бяха свършили и неприятното чувство, което потискаше Стрелеца досега, почти изчезна. Той погледна спътника си в очите.

— Анди винаги е намирал някого като теб, когото да сплаши, Слайтман. Не се съмнявам, че е оставен тук точно с тази цел, както не се съмнявам, че дъщеря ти, сестричката на Бени, не е умряла случайно. Те винаги са се нуждаели от един жив близнак и един слаб родител.

— Не можеш…

— Млъквай. Вече каза, каквото имаше да казваш.

Слайтман замълча.

— Разбирам предателите. Аз също съм предавал, веднъж дори самия Джейк. Това обаче не те оправдава; разбери ме добре. Ти си един лешояд.

— Направих го заради момчето си — отчаяно извика Слайтман.

Роланд плю в ръцете си и погали мъжа по лицето, свали очилата му и ги заклати пред носа на селянина.

— Никога няма да измиеш позора. Заради тези очила. Те са твоето клеймо, Слайтман. Все си повтаряш, че го правиш заради момчето си, защото иначе няма да можеш, да спиш. Аз си повтарям, че съм причинил онова на Джейк, за да не изпусна шанса си да спася кулата… и това ми помага да заспя. Единствената разлика между нас е, че аз никога не съм получавал чифт очила. — Роланд избърса ръце в панталона си. — Ти си се продал, Слайтман. И си забравил лицето на баща си.

— Остави ме — прошепна Слайтман и изтри плюнката на Стрелеца; на нейно място потекоха сълзи. — Заради момчето ми.

— Всичко е заради момчето ти! Влачиш го след себе си като мъртво коте. Е, няма значение. Ако всичко мине по плана ми, ще живееш дълго с него в Кала и ще се радваш на уважението на съседите си. Ти ще си от героите, които са се опълчили срещу Вълците, когато стрелците са дошли по Пътя на Лъча. Когато грохнеш, той ще те подкрепя. Предвиждам такова бъдеще, но не знам какво друго да очаквам. Защото човек, който е продал душата си за чифт очила, отново ще я продаде за някоя друга дрънкулка, дори по-евтино, и синът ти скоро ще разбере какъв си. Най-хубавото за момчето ти е да загинеш като герой днес. Преди Слайтман да отговори, Роланд извика: