Стивън Кинг - Вълците от Кала

— Моля за прошка, Еди от Ню Йорк, но не виждам никакво оръжие.

— Не, и аз не виждам. Виждам само един шибан предател, който учи децата на песнички, докато ги обрича…

Анди се извъртя неочаквано бързо. Сглобките на врата му изщракаха силно. Двамата с Еди бяха на по-малко от метър един от друг. — На ти, тенекиен негоднико!

Еди стреля два пъти. Гърмежите отекнаха във вечерната тишина. Очите на робота се пръснаха и изгаснаха. Тян изкрещя от изненада.

— НЕ! — изрева Анди толкова гръмко, че в сравнение с вика му гърмежите бяха като отпушване на бутилка шампанско. — НЕ, ОЧИТЕ МИ, НЕ ВИЖДАМ, О, НЕ, ВИДИМОСТ НУЛА, ОЧИТЕ МИ, ОЧИТЕ МИ…

Вдигна хилавите си стоманени ръце към счупените крушки, където проблесваха сини искри. Изправи се рязко и главата му проби касата на вратата; разхвърчаха се трески.

— НЕ, НЕ, НЕ, НЕ ВИЖДАМ, ВИДИМОСТ НУЛА, КАКВО НАПРАВИ, ЗАСАДА, НАПАДЕНИЕ, АЗ СЪМ СЛЯП, КОД 7, КОД 7, КОД 71.

— Помогни ми, Тян! — извика Еди и прибра револвера в кобура.

Тян обаче бе застинал, гледаше като хипнотизиран робота (чиято глава вече бе изчезнала в тоалетната), а време за губене нямаше. Еди блъсна с все сила Анди в гърдите — там, където се намираше плочката, обявяваща името, предназначението и серийния му номер. Роботът бе удивително тежък (първата асоциация на Еди беше с бутане на метална стена), но беше сляп, изненадан и извън равновесие. Залитна назад и изведнъж млъкна. От вътрешността му зазвуча пронизителна сирена. На Еди му се струваше, че тъпанчетата му ще се спукат. Той затръшна вратата. Отгоре в касата имаше голяма дупка, но вратата се затвори добре. Той дръпна новото резе, дебело почти колкото китката му. Сирената не спираше.

Роса изскочи с чиния в ръка. Очите и бяха огромни.

— Какво става? В името на Господ и Исус Човека, какво става! Преди Еди да отговори, нужникът се разтресе из основи.

— Анди има проблеми с хороскопа. Май не му…

— НЕГОДНИЦИ — прокънтя гласът, толкова нехарактерен за самодоволния Анди. — МРЪСНИЦИ! ИЗМАМНИЦИ! ЩЕ ВИ УБИЯ! ОСЛЕПЯХ, ОХ, СЛЯП СЪМ, КОД 7! КОД 7!

Сирената отново зави. Роса остави чинията и запуши ушите си.

Бараката отново се разтресе, две от дъските и се извиха навън. Следващият удар ги счупи. Ръката на Анди се показа през дупката, четирите му пръста отчаяно се свиваха и отпускаха. В далечината прозвуча силен лай.

— Ще се измъкне, Еди! — изкрещя Тян и хвана нюйоркчанина за рамото. — Ще се освободи!

Еди поклати глава и се приближи до вратата. Последва нов трус. Още няколко дъски се счупиха. Разхвърчаха се трески. Еди обаче не можеше да надвика сирената; беше твърде силна. Той изчака следващия удар, когато Анди отново закрещя:

— МРЪСНИЦИ! ЩЕ ВИ УБИЯ! УКАЗАНИЕ 20, КОД 7! ВИДИМОСТ НУЛА, СТРАХЛИВИ…

— Анди, робот-вестоносец! — изкрещя Еди; беше си записал серийния номер на листче и сега го прочете:

— ОКР-44821 У-63! Парола!

Ударите и крясъците секнаха, но ушите на Еди продължаваха да пищят от сирената. Чу се щракане. После:

— Тук ОКР-44821-У-63. Моля, дайте парола. — Последва пауза, след това монотонен глас: — Подъл негоднико Еди Дийн от Ню Йорк. Имаш десет секунди. Девет…

— Деветнайсет.

— Грешна парола. — В гласа на Анди ясно прозвуча задоволство. — Осем… седем…

— Деветдесет и девет.

— Грешна парола.

Сега в гласа на робота звучеше истински триумф. Еди мигом съжали за безумната си самоувереност. Роса и Тян се спогледаха уплашено. Кучетата още лаеха.

— Пет… четири… Не беше нито деветнайсет, нито деветдесет и девет. Какво друго? Какво, за Бога, изключваше този негодник? — …три…

В съзнанието му сякаш проблесна мълния, по-ярка от очите на Анди, преди да ги простреля. Той изведнъж си представи оградата на пустия парцел и надписа:

„О, СУЗАНА МИА, психарката проклета, в «ДИКСИ» се паркира през 1999-а.“

— …две…

Не беше едно от двете, а и двете. Затова проклетият робот не прекъсваше броенето след всеки неправилен отговор. Защото те не бяха съвсем неправилни.

— Деветнайсет деветдесет и девет — изкрещя с цяло гърло Еди.

Последва мълчание. Еди очакваше отново да чуе сирената, очакваше Анди да продължи с опитите си да се измъкне. Бе готов да извика на Тян и Роса да бягат, да се скрият…

От полуразбитата барака прозвуча монотонен глас, гласът на машина. Фалшивото угодничество и искрения гняв ги нямаше. Анди, познат от поколения на жителите на Кала, бе изчезнал завинаги.

— Благодаря. Аз съм Анди, робот-вестоносец, многофункционален. Сериен номер ОКР-44821-У-63. Как мога да ви помогна?