Стивън Кинг - Песента на Сузана

Еди си даваше сметка, че това беше напълно нормално, че момчето бе видяло своя приятел буквално да експлодира пред очите му — естествено, че щеше да си мисли за него, — ала въпреки това продължаваше да изпитва горчива ревност като че ли всички мисли на Джейк трябваше да са ангажирани със Сузана Дийн.

— Хлапето на Тавъри — каза момчето. — Всичко стана по негова вина. Паникьоса се. Хукна да бяга. Счупи си глезена. Ако не беше той, Бени щеше да е жив. — След което бавно и с такъв леден глас, че щеше да смрази сърцето на момчето, за което ставаше дума, ако можеше да го чуе отнякъде, процеди: — Шибаният Франк Тавъри!

Еди се пресегна и погали хлапето по главата. Косата му бе станала доста дълга. Нуждаеше се от измиване. По дяволите, не само от измиване, ами и от подстригване. Това момче имаше нужда от майка, която да се грижи за него, която да следи в какво състояние е нейният син… друг беше въпросът, че едва ли щеше да го получи. И — о, малко чудо! — споделянето на мъката на Джейк накара Еди да се почувства по-добре. Не много, но все пак по-добре.

— Не се измъчвай — рече той. — Стореното-сторено.

— Ка — въздъхна горчиво Джейк.

— Ка — повтори Ко, без да вдигне муцунка от земята.

— Амин — заяви Джейк и се засмя. Смехът му беше обезпокоително хладен. Момчето извади рюгера от саморъчно направения кобур и се загледа в него. — Този ще премине, защото е дошъл оттам. Поне така казва Роланд. Другите оръжия вероятно също ще преминат, понеже няма да сме в тодаш. Ако не минат през вратата, Хенчик ще ги скрие в пещерата и навярно ще можем да се върнем за тях.

— Ако се озовем в Ню-Йорк — рече Еди, — там има предостатъчно оръжия. Можем да се възползваме от тях.

— Но не и като револверите на Роланд. Надявам се да успеят — да преминат, защото си мисля, че в никой от световете няма подобни пистолети.

Младият мъж си мислеше същото, ала не го изрече на глас. В града оглушително изтрещяха фойерверки, след което се възцари тишина. Явно празненството наближаваше своя край. Най-сетне. Утре със сигурност веселбата щеше да продължи, само дето пиенето щеше да е по-малко. Роланд и неговият ка-тет щяха да бъдат очаквани като почетни гости, ала ако боговете на съзиданието бяха милостиви и вратата се отвореше, те вече нямаше да са тук. Щяха да преследват Сузана. Да търсят Сузана. Да върви по дяволите преследването, важното беше да я намерят. Да я открият. Сякаш прочел мислите му (нищо чудно — той имаше силна интуиция), Джейк каза:

— Още е жива.

— Как можеш да си сигурен в това?

— Щяхме да почувстваме, ако бе умряла.

— Джейк, можеш ли да я видиш?

— Не, но…

Още не бе успял да довърши, когато изпод земята изведнъж се разнесе дълбок тътен. Верандата внезапно започна да се издига и пропада като лодка сред вълните на бурно море. Дъските около тях заскърцаха, а в кухнята задрънчаха порцеланови съдове. Шумът наподобяваше тракане на зъби. Ко мълниеносно надигна глава и изскимтя. Малката му лисича муцунка изглеждаше комично — очите му бяха ококорени, а ушите — прилепнали към черепа. В дневната на Калахан нещо падна на пода и се разби на парчета.

Първата мисъл на Еди, макар и безумно ирационална, беше, че Джейк е убил Сюз с думите си, когато каза, че жената е все още жива.

Подземният грохот се усили и земята се разтресе още по-силно. Стъклото на един прозорец се счупи, когато дървената му рамка рязко се огъна. На двора нещо се сгромоляса — Еди предположи (съвсем правилно), че това беше порутеният нужник, който най-накрая бе рухнал напълно. Младият мъж беше скочил на крака, без да осъзнава това. Джейк също се бе изправил и стискаше китката му. Еди извади тежкия револвер на Роланд и двамата се спогледаха, готови за стрелба.

От земните недра се разнесе един последен мощен трус и верандата се успокои. На определени ключови точки по протежението на Лъча хората се будеха разтревожени и се оглеждаха смутено. По улиците на Ню Йорк изведнъж се включиха алармите на няколко автомобила. На следващия ден вестниците щяха да съобщят за незначително земетресение — доста счупени прозорци, но за щастие без никакви пострадали. Само лекичко разлюляване (хайде, скъпа, разтърси ме!) на солидните земни пластове.

Джейк се взираше в Еди с широко отворени очи, в които се четеше прозрение за случилото се.

Той знаеше.

Вратата зад тях изведнъж се отвори и отец Калахан се втурна на верандата по тънки бели гащи, които стигаха до коленете му. Единственото друго нещо върху тялото му беше златното разпятие, което висеше на врата му.