Стивън Кинг - Песента на Сузана

Това ми се стори напълно лишено от всякаква логика и аз предпочетох да не отговоря. Едва след като оставих новия си повереник у дома му, осъзнах какво се опитваше да ми каже той — хората не говорят за „Пришълците“ пред мен, защото си мислят, че по някакъв шантав начин АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН за тях! Мислех си, че вече съм свикнал с това да бъда „Плашилото на Америка“, ала това просто е нелепо…

2 януари 1999 (Бостън)

Тази вечер двамата с Оуън сме в „Хаят Харбърсайд“, а утре пътуваме за Флорида. (С Таби си говорехме да купим някаква къща там, но не сме казали на децата. Та те са само на 27, 25 и 21 — още не са достатъчно големи, че да разберат подобни неща, ха-ха!) По-рано се видяхме с Джо и гледахме филма Хърли-бърли по пиесата на Дейвид Рейб. Много странен. Като казах странен, точно в новогодишната нощ (преди да тръгнем от Мейн) сънувах кошмар. Не мога да се сетя какъв беше точно, ала на сутринта видях, че съм написал две неща в бележника си. Едното беше Бебето Мордред, като нещо, излязло от комикс на Час Адамс. Това донякъде го разбирам — навярно се отнася за бебето на Сузана от повествованието за Тъмната кула. Притеснява ме другото нещо. То гласи: 19.06.99, О, Дискордия.

Дискордия също ми звучи като нещо от историята за ТК, но не е нещо, което аз да съм измислил. Що се отнася до 19.06.99, това е дата, нали? И то знаеш ли каква? 19 юни тази година. С Таби трябва да сме в къщата на Търтълбек Лейн, ала доколкото си спомням, никой от познатите ми няма рожден ден тогава.

Може би това е денят, в който ще срещна първия си пришълец!

Чудесно е да сме отново край езерото!

Реших да си направя 10 дни почивка, след което да се върна към книгата за писането. Любопитен съм за Сърца в Атлантида; хората ще искат ли да разберат дали приятелят на Боби Гарфийлд Тед Бротиган взима участие в сагата за Кулата? Истината е, че всъщност не знам отговора на този въпрос. Както и да е, популярността на историите за Тъмната кула е поспаднала доста напоследък — продажбите са направо отчайващи в сравнение с другите ми книги (изключение прави единствено Роуз Мадър, която се оказа голямо дърво — по отношение на пазара, разбира се). Обаче това няма никакво значение (поне за мен) — когато завърша поредицата, продажбите могат и да се увеличат.

С Таби пак се дърлихме за маршрута, по който се разхождам; тя отново ме помоли поне да не излизам на главния път. Освен това ме попита: „Вятърът започна ли да вее?“ Тоест, дали съм започнал да мисля върху следващата книга от поредицата за Тъмната кула. Казах и, че не, комала-ком-ком-ка, историята още се подготвя… засега. Ала скоро ще се излее и вътре в нея има един танц, наречен комала. Това е едно от нещата, които виждам ясно — как Роланд танцува. Защо или за кого, нямам представа.

Както и да е, стана ми интересно защо Т. ме пита за Тъмната кула и тя ми рече:

— Когато си в компанията на стрелци, си в по-голяма безопасност.

Шегува се, предполагам, ала това е необичайна шега за Т. Изобщо не е в неин стил.

Тази вечер говорих с Ранд Холстен и Марк Карлинър. И двамата са въодушевени от идеята да се прехвърлим от Бурята на века към Червена роза (или Кралска болница 21 21 „Бурята на века“ и „Кралска болница“ са телевизионни сценарии на Кинг, а „Червена роза“ — пълнометражен филм. ) — който и да изберат, ще е добре.

Снощи сънувах, че се разхождам и се събудих разплакан.

Кулата ще се срине, помислих си. О, Дискордия, над света се спуска мрак.

Заглавие от Портландския „Прес-Хералд“, 18 юни 1999:

Това е един от онези случаи, когато всички планети се подреждат една до друга, само дето сега цялото ми семейство се е събрало на Търтълбек Лейн. Джо и неговите пристигнаха около пладне — малкият му син е очарователен. Право казвам! Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам: Вече си дядо. А — онзи Стив отсреща само ми се изсмива, защото идеята е толкова абсурдна! Стив от огледалото знае, че още съм второкурсник в колежа, като през деня ходя на училище и протестирам срещу войната във Виетнам, а през нощта пия бира в „Пате Пипа“ с Флип Томпсън и Джордж Маклеод. Ами моят внук, красивият Итън? В момента дърпа балона, привързан за крака му, и се смее.

Дъщеря ми Наоми и синът ми Оуън пристигнаха късно снощи. Вечерята ни по случай Деня на бащата беше страхотна; а присъстващите ми казаха такива приятни неща, че трябваше да се ощипя по бузата, за да се уверя, че не съм умрял! Господи, толкова съм щастлив, че имам семейство, толкова съм щастлив, че имам още истории за разказване, толкова съм щастлив, че съм още жив. Най-лошото нещо през тази седмица, надявам се, ще бъде леглото на жена ми, което се строши под тежестта на сина ни и снаха ни — идиотите се боричкали върху него!