Стивън Кинг - Песента на Сузана

Едно нещо, което ме тревожи, е какво ще се случи със Сузана Дийн (която преди беше Дета/Одета). Тя е бременна и се боя кой (или какво) ще се окаже бащата. Някакъв демон? Едва ли ще е точно така. Може би няма да се наложи да се занимавам с това поне още няколко книги. Във всеки случай опитът ми нашепва, че когато в някоя дълга книга дадена жена забременее и никой не знае кой е бащата, историята винаги се размирисва. Не знам защо, но като сюжетен ускорител бременността просто куца.

Е, добре, може би пък това изобщо не е чак толкова важно. Чувствам се уморен от Роланд и неговия ка-тет. Мисля, че ще мине известно време, преди отново да се върна към него, въпреки че феновете ще нададат кански вой, когато стигнат до отворения финал, оставящ героите в компанията на Блейн Моно. Помни ми думите.

Много съм доволен, че го написах — за мен краят е перфектен. В много отношения Пустош ми се струва като връхната точка на моите „реалистични измишльотини“.

Май е по-добра даже и от Сблъсък.

27 ноември 1991 Помниш ли, като ти казах, че ще ме насолят здраво за финала на Пустош? Виж това!

Следва писмо от Джон Т. Спайър от Лоурънс, Канзас:

Драги господин Кинг,

А може би трябва да зарежа формалностите и да кажа „Драги Заднико“?

Не мога да повярвам, че платих такава пачка за изданието на Доналд Грант на твоята книга за СТРЕЛЕЦА Пустош и получих това. Заглавието е много точно, защото романът ти е „истински БОКЛУК“.

Искам да кажа, че историята е добра, не ме разбирай погрешно, даже е страхотна, но как можеш да й „лепнеш“ такъв финал? Това изобщо не е финал — сигурно просто ти е писнало и си си казал: „О, айде стига толкова, какво от това, няма нужда да си напрягам мозъка, за да измъдря някакъв хубав край, тия простаци, които купуват книгите ми, ще преглътнат всичко.“ Смятах да ти я изпратя обратно, обаче ще си я запазя, защото поне картинките ме изкефиха (особено Ко). Но историята си е чиста измама.

Знаеш ли как се пише ИЗМАМА, господин Кинг? 3-А-Д-Н-И-К, така се пише ИЗМАМА.

Искрено твой в критиката,

Джон Т. Спайър Лоурънс, Канзас

Следващото писмо обаче ме накара да се почувствам още по-зле.

Приложеното писмо е от госпожа Корета Вит от Стоу, Върмонт.

Драги Стивън Кинг,

Не знам дали това писмо ще стигне до Вас, но човек поне може да се надява. Чела съм повечето Ви книги и ги обожавам. Аз съм една 76-годишна „баба“ от щата Върмонт и смятам поредицата Ви за Тъмната кула за особено интересна. Е, да карам по същество. Миналия месец отидох на онкологично изследване в болницата и ми съобщиха, че мозъчният тумор, който имам, май ще се окаже злокачествен в крайна сметка (а в началото ми бяха казали: „Не се тревожи, Карета, доброкачествен е“). Знам, че трябва да си вършите работата и да „следвате музата си“, господин Кинг, ала това, което ми казаха лекарите, е, че ще съм късметлийка, ако видя фойерверките на Четвърти юли тази година. Предполагам, че съм прочела последната си история за „Тъмната кула“. Ето защо се чудя дали не можете да ми кажете как се развиват събитията по-нататък или поне дали Роланд и неговият „Ка-тет“ в крайна сметка успяват да стигнат до Кулата? И ако успяват, какво намират там? Обещавам да не кажа нито дума на никого… Така ще направите една умираща жена много щастлива.

Искрено Ваша,

Корета Вийл,

Стоу, Върмонт

Чувствам се ужасно, когато си помисля колко нехайно се отнесох към финала на Пустош. Трябва да отговоря на писмото на Корета Вийл, ала не знам как. Ще мога ли да я накарам да повярва, че не знам нищо повече от нея по отношение на това как завършва историята на Роланд? Съмнявам се, и все пак „това е истината“, както бе казал Джейк в своето есе. Знам какво има вътре в проклетата Кула не повече от… ами, от Ко! Дори нямах и най-бегла представа, че се намира сред поле от рози, докато пръстите ми не го натракаха на клавиатурата на новия ми компютър „Макинтош“! Дали Корета ще възприеме това? Как ли ще реагира, ако и кажа: „Кори, слушай: Вятърът повява и историята се появява. После той спира да вее и тогава единственото, което мога да направя, е да чакам — също като теб.“ Те всички мислят, че аз контролирам нещата. Всички — от най-проникновения критик до най-изкуфелия читател. И това е най-големият майтап.

Защото не е така.

Изданието на Грант на Пустош се разпродало напълно, а книжката с меки корици също се движи много добре. Трябва да съм щастлив и сигурно е така, обаче продължавам да получавам купища писма за отворения финал. Мога да ги разпределя в три основни категории: 1) хора, които са вбесени от края, 2) хора, които искат да разберат кога ще излезе следващата книга от поредицата и 3) вбесени хора, които искат да разберат кога ще публикувам следващата част на Кулата.