Лейни Тейлър - Дни на кръв и звездна светлина

Здесь есть возможность читать онлайн «Лейни Тейлър - Дни на кръв и звездна светлина» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дни на кръв и звездна светлина: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дни на кръв и звездна светлина»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Имало едно време един ангел и един дявол,
които се обикнали и дръзнали да си представят нов свят...
рай, който ги очаква да го открият и да го изпълнят със своето щастие.
ТОВА НЕ БИЛ ТОЗИ СВЯТ.
Кару най-сетне е разбрала коя е и какво е. Но с тази истина тя открива и онова, което иска да поправи на всяка цена: Кару обича Акива – врага, който я предава. Докато тя и съществата от нейната раса правят армия от чудовища в земя на прах и звездна светлина, Акива води серафимите на друга война – за отмъщение, за надежда. Но може ли надеждата да бъде възкресена от пепелта на една разбита мечта?
Във втората част на поредицата "Създадена от дим и кост" авторката Лейни Тейлър продължава историята на Кару и Акива. Техните воюващи раси се озовават в един изпепелен свят, който ще плени въображението на всеки читател.

Дни на кръв и звездна светлина — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дни на кръв и звездна светлина», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Който и да беше той, бе много, много умел в тази работа.

9.

ЗЪБИ

– Ей, Зузе!

– Ммм? – Зузана седеше на пода пред опряно до стола огледало и рисуваше розови точки по бузите си, затова мина известно време, преди да вдигне очи. Когато погледна, видя Мик да я наблюдава с оная лека бръчица на загриженост, която от време на време се появяваше между веждите му. Прелестна бръчица. – Какво има? – попита тя.

Той върна поглед върху екрана на телевизора пред себе си. Намираха се в апартамента, който той споделяше с още двама музиканти; в апартамента на Кару, където живееше през повечето време Зузана – медийният цирк най-накрая беше поутихнал – нямаше телевизор, а двамата обикновено нощуваха там. Мик ядеше мюсли от една купа и преглеждаше новините, докато Зузана се приготви за представлението си за деня.

Макар то да им беше донесло цяла торба пари, Зузана все повече се изнервяше от цялата тази работа. Проблемът с куклените представления е, че трябва да ги повтаряш отново и отново, а това изисква качества, каквито тя не притежаваше. Лесно се отегчаваше. Не и от Мик обаче.

– Какво толкова има в теб? – беше го попитала наскоро. – Аз никога не съм харесвала хората, освен в минимални дози, но никога не ми омръзва да бъда с теб.

– Дължи се на моята свръхсила – отвърна той. – Изключително мощна да-си-с-мен-овост.

Той пак откъсна поглед от телевизора и бръчката на загриженост стана още по-дълбока.

– Кару колекционираше зъби, нали?

– Хм, ами да – отвърна разсеяно Зузана. Точно в този момент си търсеше изкуствените мигли. – Събираше ги за Бримстоун.

– Какви зъби точно?

– Всякакви. Защо?

– Аха.

Аха? Мик пак се втренчи в екрана, а Зузана внезапно застана нащрек.

– Защо? – попита тя отново и се надигна от пода.

Посягайки към дистанционното, за да включи звука, Мик каза:

– Трябва да видиш това.

10.

КОШЕРИ

– Знаели са, че идваме.

Осмина серафими стояха насред празното село. Навсякъде около тях имаше следи от трескаво изселване: зеещи врати, димящи комини, разпиляно зърно от чувал, изпаднал от някоя каруца. Ангелът Бетена се улови, че пак поглежда към люлката, захвърлена край отвора в зида. Цялата беше резбована и полирана, толкова гладка, че сякаш виждаше пръстите, излъскали краищата ѝ от люлеене поколения наред. "И приспивните напеви", помисли си тя, сякаш тях също можеше да ги види. Тогава, само за част от секундата, усети агонията на звероподобната майка, която точно на това място си беше дала сметка, че люлката е твърде тежка, за да я вземат с тях при бягството.

– Естествено, че са знаели – обади се друг от воините. – Нали за тях идваме. – Каза го така, сякаш е върховна справедливост; сякаш крайчетата на думите му ще уловят слънчевата светлина и ще заблестят.

Бетена му хвърли уморен, много уморен поглед. Откъде беше успял да набере тая ярост? Войната е друго нещо, но това... Тия химери бяха обикновени създания, които отглеждат храна и се прехранват с нея, люлеят децата си в полирани люлки и най-вероятно не са пролели и капка кръв през целия си живот. Нямаха нищо общо с воините ревенанти, с които ангелите се сражаваха открай време – през цялата си история – ония покрити с белези брутални чудовища, които с един удар можеха да ги разполовят, да ги зашеметят със силата на татуираните върху дланите им дяволски очи, да разкъсат гърлата им със зъбите си. Това тук беше различно. Войната така и не беше стигнала по тези места; Войнолюбеца я задържа само по границите на владенията. През повечето време тези пръснати селца на земеделци не са имали дори стражари, а когато най-после се появиха такива, съпротивата им се оказа направо жалка.

Химерите бяха разбити – падането на Лораменди беляза техния край. Войнолюбеца беше мъртъв, както и възкресителят. Нямаше повече ревенанти.

– Защо просто не ги оставим да избягат? – каза Бетена, зареяла поглед над приветливата зелена земя с нейните мъгливи възвишения, нежни като нарисувани с четка. Неколцина от другарите ѝ се разсмяха, сякаш се беше пошегувала сполучливо. Тя не се опита да ги разубеждава, макар че опитът да се усмихне не ѝ се получи. Лицето ѝ беше като от дърво, а кръвта се точеше мудно във вените. Разбира се, че не могат да ги оставят да избягат. Императорският едикт изрично заповядваше земята да се прочисти от тези зверове. Кошери, така наричаше той селищата им. Огнища на зараза.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дни на кръв и звездна светлина»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дни на кръв и звездна светлина» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дни на кръв и звездна светлина»

Обсуждение, отзывы о книге «Дни на кръв и звездна светлина» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x