Щом се прибра в лятната вила, която бяха наели, затвори вратата и я заключи след себе си. После се спря. Чуваше майка си да говори в кухнята и по гласа й се досети, че нещо не е наред.
Госпожа Блейк беше с гръб към вратата, с леко приведена глава, и притискаше телефонната слушалка до ухото си. Както обикновено Каси остана поразена от слабата фигура на майка си. С дългата си тъмна коса, хваната само с една шнола отзад на врата, госпожа Блейк приличаше на тийнейджърка. Това беше причината Каси да има покровителствено отношение към нея. Всъщност понякога имаше чувството, че тя е майката, а майка й — детето.
И именно затова сега не прекъсна разговора на майка си. Госпожа Блейк беше разстроена и от време на време със задавен глас казваше в слушалката „Да“ или „Знам“.
Каси се обърна и отиде в стаята си.
Приближи се до прозореца и погледна навън, чудейки се разсеяно какво ли става с майка й. Но не можеше да мисли за нищо друго, освен за момчето на плажа.
Дори Порша да знаеше името му, никога нямаше да й го каже, Каси беше убедена в това. Но след като не знаеше името му, как щеше да го открие?
Нямаше да може. Това беше жестоката истина и най-добре за нея беше да не се залъгва повече. Дори и да успееше да научи името му, тя не беше от момичетата, които преследват момчетата. Не я биваше в това.
— А и след седмица си заминавам у дома — промълви Каси.
За пръв път тези думи не й донесоха успокоение и надежда. Остави малкото парче халцедон на нощното си шкафче и то изтрополи с някакъв прощален звук.
— Каси? Каза ли нещо?
Каси се извърна рязко и видя майка си застанала на прага.
— Мамо! Не знаех, че си свършила с телефона. — Майка й продължи да я гледа въпросително и Каси добави: — Просто си мислех на глас. Казах си, че следващата седмица се прибираме у дома.
Странно изражение премина през лицето на госпожа Блейк, сякаш бе пронизана от болка. Големите й черни очи, обкръжени с тъмни кръгове, неспокойно шареха из стаята.
— Мамо, какво има? — попита Каси.
— Току-що говорих с баба ти. Нали си спомняш, че исках да минем да я посетим идната седмица?
Каси много добре си спомняше. Беше разказала на Порша, че двете с майка й ще се спуснат с колата покрай брега и Порша й се беше сопнала, че тук го наричали крайбрежие. От Бостън на юг към Кейп Код било Южното крайбрежие, на север към Ню Хампшър — Северното крайбрежие, а щатът Мейн бил на изток. После между другото я беше попитала къде всъщност живее баба й. Тогава Каси не можа да й отговори, защото майка й така и не й беше казала името на града.
— Да — отвърна тя. — Спомням си.
— Току-що говорих с нея по телефона. Тя е стара, Каси, и не е много добре. По-зле е, отколкото мислех.
— О, мамо. Съжалявам.
Никога не беше виждала баба си, никога дори не беше зървала нейна снимка, но въпреки това се почувства ужасно. Майка й и баба й се бяха отчуждили преди години, още след раждането й, защото майка й напуснала дома, но Каси не знаеше нищо повече. През последните няколко години обаче двете си бяха разменили няколко писма и тя си мислеше, че дълбоко в сърцата си майка й и баба й все още се обичат. Надяваше се да се обичат и с нетърпение беше очаквала да види баба си за пръв път.
— Наистина съжалявам, мамо — повтори. — Тя ще се оправи ли?
— Не знам. Съвсем сама е в онази голяма къща… а и сега с този флебит 5 5 Възпалително заболяване на венозните стени. — Бел.прев.
й е трудно да се движи. — Слънчевите лъчи осветяваха на ивици лицето на госпожа Блейк. Тя говореше тихо и сподавено, сякаш трудно прикриваше някакво силно чувство. — Каси, с баба ти сме имали своите тежки моменти, но все пак сме семейство, а и тя си няма никой друг. Време е да загърбим противоречията си.
Госпожа Блейк никога преди не беше говорила толкова открито за отношенията с майка си.
— Какви бяха те, мамо?
— Вече няма значение. Тя искаше да следвам път, по който аз не желаех да поема. Мислеше, че постъпва правилно… а сега е сама и се нуждае от помощ.
Каси беше пронизана от тревога. Не беше само загриженост за бабата, която никога не бе виждала… имаше и още нещо. Задейства се някаква аларма вътре в нея. Майка й имаше изражението на човек, който се кани да съобщи лоша новина, но търси най-точните думи.
— Каси, много мислих за това и смятам, че можем да постъпим само по един-единствен начин. Съжалявам, защото това ще обърка живота ти и ще ти бъде трудно… но ти си млада. Ще се приспособиш. Знам, че ще успееш.
Читать дальше