Л. Смит: Пленница

Тя видя и Адам и Диана — стояха един до друг и сребристата глава на Диана лежеше на рамото на Адам. Той я прегръщаше покровителствено. Неговата коса беше с цвят на вино.

Фей проговори зад гърба на Каси:

— Ако й кажеш, ще я убиеш. Ще унищожиш вярата й във всичко, което някога е означавало нещо за нея. Ще й отнемеш единственото, на което се уповава и на което разчита. Това ли искаш?

— Фей… — кипна Каси.

— И между другото, ще бъдеш изгонена от клуба. Знаеш това, нали? Как мислиш ще се почувстват Мелани и Лоръл, когато разберат, че си играеш с гаджето на Диана? Никога няма да ти проговорят, нито дори заради кръга . Сборището ще бъде унищожено.

Каси стисна зъби. Искаше й се да удари Фей, но така нищо нямаше да постигне. Защото Фей беше права. Каси щеше да понесе да я изгонят от клуба и да се примири с липсата на приятели в училище. Дори можеше да свикне с мисълта за ликвидирането на сборището. Но само като си представеше лицето на Диана…

Това щеше да я убие. Ако Фей й разкажеше по нейния начин, точно това щеше да се случи. Идеята на Каси да признае на Диана и да я помоли за разбиране се спука като сапунен балон.

— А и аз не искам нещо неразумно — продължи Фей някак напевно. — Искам само да погледна черепа. Знам какво правя. Ще ми го донесеш, нали. Каси? Нали? Днес?

Каси затвори очи. Под клепачите й светлината беше червена като огън.

В един момент, докато слизаше по стълбите, Каси престана да се чувства виновна.

Не разбра как точно се случи. Но беше необходимо, ако искаше да оцелее. Правеше каквото може, за да защити Диана, а донякъде и Адам. Той не трябваше да научи за изнудването на Фей. Затова Каси щеше да направи каквото се налага, за да защити и двамата, но, за бога, тя нямаше да се чувства и виновна като капак на всичко.

„А и трябва да се справя с Фей по някакъв начин“ мислеше си тя, докато крачеше след високото момиче край кабинета на бащата на Диана. Трябваше да попречи на Фей да направи нещо прекалено опасно с черепа. Не знаеше как, щеше да помисли по-късно. Някак си обаче щеше да успее.

Ако Фей се беше обърнала да я погледне точно в този момент, може би щеше да се изненада от изражението й. За пръв път в живота си Каси имаше чувството, че погледът й е твърд като сиво-синята стомана на револвер, а не като бледосиния нюанс на дивите цветя.

Сега обаче тя трябваше да изглежда безразлична и сдържана. Групата на алеята вдигна очи към тях, когато двете с Фей излязоха през вратата.

— Защо се забавихте толкова? — попита Лоръл.

— Правехме заговор за убийството ти — подхвърли безгрижно Фей. — Отиваме ли? — и тя махна с ръка към гаража.

По пода имаше следи от начертания с тебешир кръг. Гаражът отново беше празен — имаха късмет, че бащата на Диана беше толкова зает в кантората си.

Лявата ръка на Диана все още беше стисната в юмрук; когато тя се приближи до стената, точно зад мястото, където беше стояла Каси по време на ритуала с черепа. Каси я последва и си пое рязко дъх.

— Обгоряло е. — Предишната вечер не го беше забелязала. Но, разбира се, тогава беше твърде тъмно.

Диана кимна.

— Надявам се, че вече никой няма да спори дали енергията е била черна или не — каза тя и погледна Дебора и Сюзан.

Дървените части и мазилката на стената на гаража бяха обгорени в кръг с диаметър около половин метър. Каси погледна към него и после към следите от тебеширения кръг на пода. Тя беше седяла там, но част от нея беше влязла в черепа. Диана беше казала на всички да се вгледат в него, да се съсредоточат и внезапно Каси се беше озовала вътре. Там по-скоро усети, отколкото видя тъмната сила. Беше се спуснала навън и беше нараснала, решена да избяга от кристала. И Каси беше видяла лице…

Изведнъж изпита благодарност, че чува спокойния глас на Адам.

— Е, знаем в каква посока е тръгнало. Да видим дали кристалът ще го потвърди.

Всички наобиколиха Диана. Тя ги погледна, протегна напред лявата си ръка с дланта нагоре и отвори пръстите си. Пое края на сребърната верижка с дясната си ръка и я вдигна нагоре, така че само оливинът остана допрян върху дланта й.

— Съсредоточете се — каза тя. — Земя и Въздух, помогнете ни да видим онова, което искаме да видим.

Разкрийте ни следите на тъмната енергия. Всички, съсредоточете се върху кристала.

„Земя и въздух, вятър и дърво, кажете ни къде отиде търсеното зло“ , помисли си Каси — съзнанието й автоматично беше подредило искането им в рими. Дървото в стената, въздухът навън — това бяха нещата, от които трябваше да търсят помощ. Тя осъзна, че мълви думите и бързо спря, но зелените очи на Диана проблеснаха към нея.