Л. Смит - Пленница

Мелани завъртя очи, но Диана кимна сериозно, както преди малко беше кимнала и на Адам.

— Добре тогава. Остава само да опитаме — рече тя, пусна оливина и сребърната верижка в дланта на лявата си ръка и ги стисна в юмрук. — Да вървим. — Каси не можеше да диша; главата й се въртеше от контакта с ясните зелени очи на Диана. Бяха малко по-тъмни от оливина, но някак прозрачно нежни, сякаш осветени от вътрешна светлина.

„Не мога да го направя“ , помисли си тя. Остана изненадана колко очевидно и просто се оказа всичко, веднъж щом успя да погледне Диана в очите.

„Не мога да го направя. Трябва да отрежа Фей и да кажа на Диана. Това е. Сама ще кажа на Диана, преди Фей да го направи и ще я убедя да ми повярва. Тя ще разбере. Тя е толкова добра, трябва да разбере.“

Всички се бяха изправили. Каси също стана и се обърна към вратата, за да прикрие вълнението си. „Сега ли да й кажа? Може да я помоля да остане“ , чудеше се тя, когато вратата се отвори със замах пред лицето й.

В коридора стоеше Фей.

Сюзан и Дебора бяха зад нея. Момичето с ягодовочервената коса гледаше злобно, а лицето на рокерката беше по-мрачно от всякога. Зад тях бяха братята Хендерсън. Крис се беше навъсил, а на лицето на Дъг бе изписана дива и ужасно смущаваща усмивка.

— Отивате някъде без нас ли? — попита Фей. Тя говореше на Диана, но очите й бяха втренчени в Каси.

— Не сега — промълви Лоръл.

Диана издиша бавно.

— Мислех, че няма да ви е интересно — каза тя. — Смятаме да проследим тъмната енергия.

— Мислеше, че няма да ни е интересно? Май напоследък сте доста заети. Разбира се, мога да говоря само от мое име, но ме интересува всичко, което кръгът прави. А теб, Дебора?

Гримасата на рокерката рязко премина в зла усмивка.

— Интересува ме — отговори тя.

— Теб, Сюзан?

— И мен — звънна гласът на Сюзан.

— Ами теб. Крис?

— Да…

— Добре — рече Диана и бузите й поруменяха; Адам беше застанал до нея. — Разбрахме. Така или иначе ще е по-добре кръгът да е пълен… Но къде е Ник?

— Нямам представа — каза студено Фей. — Не си беше вкъщи.

Диана се поколеба, после сви рамене.

— Ще направим каквото можем, с каквото разполагаме — промълви тя. — Да вървим в гаража.

Тя махна на Мелани и Лоръл и те тръгнаха първи, разбутвайки с лакти шайката на Фей, които сякаш искаха спорът да продължи. Адам първо изпрати Шон през вратата, а после подбра братята Хендерсън. Дебора и Сюзан погледнаха към Фей и последваха момчетата.

Каси остана назад с надеждата да говори с Диана насаме. Диана обаче изглежда бе забравила за нея; беше впила поглед във Фей, подминавайки я с вдигната глава.

— Диана! — извика след нея Фей. Диана не се обърна, но раменете й се напрегнаха и беше видимо, че я слуша. — Ще загубиш всички — продължи Фей и се подсмихна леко, когато Диана тръгна по стъпалата.

Хапейки устната си. Каси ядосано пристъпи напред. „Ще сръгам здраво Фей“ , мислеше си тя. Фей обаче се завъртя с лице към нея и напълно блокира пътя й.

— О, не. Ти никъде няма да ходиш. Трябва да поговорим — каза тя.

— Не искам да говоря с теб.

Фей не й обърна внимание.

— Тук ли е? — тя бързо отиде до шкафа и дръпна дръжката на едно от чекмеджетата. То обаче беше заключено. Всички чекмеджета бяха заключени. — По дяволите. Но пък може да разбереш къде държи ключа. Искам го колкото може по-скоро, ясно?

— Фей, ти не ме слушаш! Промених решението си. Няма да го направя.

Фей, която кръстосваше стаята като пантера и се възползваше от възможността да разгледа нещата на Диана, се закова на място. Обърна се бавно към Каси и се усмихна.

— О, Каси — рече тя, — наистина ще ме убиеш.

— Говоря сериозно. Промених решението си. — Фей само и се усмихна, облегна се на стената и поклати глава. Присвитите й златисти очи заблестяха развеселено, а катраненочерната й грива падна на раменете. Никога досега не беше изглеждала толкова красива или толкова опасна.

— Каси, ела тук — в гласа на Фей се прокрадна нетърпение; звучеше като учител, който трябваше да изтърпи изоставащ с материала ученик. — Искам да ти покажа нещо. — Хвана Каси за лакътя и я завлече до прозореца. — Сега погледни долу. Какво виждаш?

Каси спря да се дърпа и погледна. Видя клуба — най-популярните ученици в гимназията на Ню Салем, децата, които омагьосваха и тормозеха и ученици, и учители. Видя ги събрани на алеята пред къщата на Диана, косите им блестяха на първите лъчи на залеза, светлочервената коса на Сюзан аленееше, тъмните къдрици на Дебора бяха станали рубинени, а дългата светлокестенява коса на Лоръл и късите кестеняви коси на Мелани и братята Хендерсън хвърляха жълти отблясъци на фона на яркото зарево в небето.