Л. Смит: Таен вампир

Ужасен спазъм, който я накара да се свие на две. Картонената кутия се изплъзна от пръстите й и пред очите й се спусна сива пелена.

Попи! — Тя чуваше гласа на майка си, но не виждаше нищо. Кухненският под беше замъглен от танцуващи черни точки.

— Попи, добре ли си? — Сега почувства ръцете на майка й да я хващат под мишниците й и да я придържат тревожно. Болката отслабваше и зрението й се възвръщаше.

Когато се изправи на крака, Попи видя пред себе си Джеймс. Лицето му беше почти безизразно, но тя го познаваше достатъчно добре, за да забележи безпокойството в очите му. Държеше кутията с мляко, която сигурно беше хванал във въздуха. „Забележителни рефлекси — мислеше си тя. — Наистина забележителни.“

Филип също стоеше прав.

— Добре ли си? — попита той. — Какво ти стана?

— Не знам — отвърна Попи, сетне се огледа и повдигна смутено рамене. Сега, когато се чувстваше по-добре, й се искаше да не я гледат така изпитателно. За да се справи с болката, трябваше да я игнорира, а не да мисли за нея. — Просто онази болка. Мисля, че е гастро… не знам какво си. Сигурно е от храната.

Майката й нежно я хвана за раменете.

— Попи, това не е гастроентерит. И преди месец пак имаше същите болки, помниш ли? Сега по същия начин ли се чувстваш?

Попи се размърда неспокойно. Всъщност, болката никога не си беше отивала. Някак покрай вълнението около края на учебната година, тя беше успяла да не й обръща внимание и вече почти бе свикнала с нея.

— Ами — поде Попи предпазливо, — да, но…

За госпожа Хилгард обаче това беше достатъчно. Тя стисна леко рамото на дъщеря си и тръгна към телефона в кухнята.

— Знам, че не обичаш лекарите, но въпреки това ще се обадя на д-р Франклин. Искам да те прегледа. Това е нещо, което не можем да пренебрегнем.

— О, мамо, ваканция е…

Майка й закри слушалката с ръка.

— Попи, това не подлежи на обсъждане. Отиди и се облечи!

Момичето простена, но знаеше, че няма полза. Сетне кимна към Джеймс, който гледаше замислено в една точка.

— Нека. Поне да изслушаме диска, преди да тръгна — рече тя. Той погледна CD-то, сякаш бе забравил за него, и остави кутията с мляко на масата. Филип ги последва надолу по коридора.

— Хей, приятел, изчакай тук, докато тя се облича!

Джеймс почти не се обърна.

— Гледай си работата, Фил — каза той разсеяно.

— Просто си дръж ръцете долу.

Попи само поклати глава, влизайки в стаята си. Сякаш на Джеймс му пукаше дали ще я види съблечена. „Де да беше така“, помисли си тя тъжно и извади чифт къси панталони от едно чекмедже. Обу ги, продължавайки да клати глава. Джеймс й беше най-добрият приятел, както и тя на него, но той никога не беше показвал дори и най-малко желание да я докосне. Понякога дори се чудеше дали изобщо забелязва, че е момиче.

„Е, някой ден ще го накарам да забележи“, помисли си тя и го извика през вратата.

Джеймс влезе и й се усмихна. Това беше усмивка, която другите рядко виждаха не присмехулна и иронична, а мила и малко крива.

— Съжалявам, че се налага да ходя на доктор — каза Попи.

— Недей, трябва да отидеш. — Джеймс я погледна загрижено. — Майка ти е права. Това продължава твърде дълго. Отслабнала си, не можеш да спиш през нощта…

Попи го погледна изненадано. Тя не беше казала на никого, че болката става по-силна през нощта, дори и на него. Просто Джеймс имаше таланта да разбира някои неща. Сякаш можеше да чете мисли.

— Просто те познавам добре, това е всичко — обясни той, хвърляйки й дяволит поглед и сетне разопакова диска.

Попи сви рамене, пльосна се на леглото си и устреми поглед към тавана.

— Както и да е, искаше ми се мама да ме остави на мира поне един ден от ваканцията — каза тя и проточи шия, гледайки Джеймс замислено. — Ще ми се да имах майка като твоята. Моята винаги се тревожи и се опитва да ме „поправи“.

— А на моята не й пука дали съм вкъщи, или не. Кое според теб е по-лошо? — отвърна той с кисела усмивка.

— Твоите родителите дори ти разрешават да живееш отделно от тях.

— В сграда, която е тяхна. Така им излиза по-евтино, защото не се налага да наемат охрана. — Джеймс поклати глава и постави диска в уредбата. — Не се оплаквай от родителите си, хлапе. В това отношение имаш повече късмет от някои хора.

Попи се замисли над думите му, докато дискът тръгваше. Двамата с Джеймс харесваха транс електронния ъндърграунд стил, който беше дошъл от Европа. Джеймс обичаше и техно ритъма. Попи също си падаше по него, защото това беше „истинска“ музика, сурова и неподправена, създадена от хора, които вярват в нея. Хора, притежаващи страст, а не пари.