Керелин Спаркс: Вампирите и градът

— Осем и двадесет вечерта, бял мъж, метър и осемдесет, осемдесет килограма, около двадесет и пет годишен, излиза от бяла Хонда Сивик — промърмори Остин Ериксън в мини магнетофона. Той коригира сгъваемия нощен обектив на бинокъла си и го увеличи върху обекта от другата страна на паркинга. Човекът не изглеждаше въоръжен. Нещо повече, носеше една огромна чаша ароматно кафе и плик с понички. Късметлийско копеле. Обикновено, това щеше да се сметне за… е, нормално. Но тук бе паркингът на Дигиталния вампирски канал. Нищо не беше нормално. Особено след залез-слънце. Остин смени бинокъла си с 35-милиметрова камера и хвърли още един поглед към мъжа.

— Обектът е човек. Влиза.

Човекът носеше закуска в ДВК? Не осъзнаваше ли, че самият той можеше да е закуската? През паркинга премина сноп от светлина, след което бавно изчезна, когато вратата се затвори. Отново стана тъмно. Остин бе паркирал черната си Акура 1 1 Акура — модел автомобили на хонда. — Б.пр. в сенчестия ъгъл на този паркинг в Бруклин. Големият склад, в който се намираше ДВК, беше тъмен, а всички прозорци — затъмнени. Само три букви — ДВК — блестяха във флуоресцентни червени светлини над входната, лакирана в черно врата.

Остин остави камерата си на съседната седалка с въздишка. Предполагаше, че човекът ще бъде в безопасност. Наблюдаваше станцията на вампирската телевизия в продължение на четири нощи и всяка вечер няколко мъже се осмеляваха да влязат вътре. Стигна до заключението, че ДВК действително бяха наели на работа една шепа смъртни. Дали бедните глупаци знаеха, че работят за демонични същества? Дали умовете им се контролираха? Може би вампирите предлагаха някакви страхотни условия за ползване на зъболекарски услуги. Каквито и да бяха техните причини да бъдат там, Остин можеше да потвърди, че всички хора си тръгваха около пет часа сутринта все още живи и очевидно в добро здраве. Беше странно, но имаше много странни неща в света на вампирите.

Бе научил за съществуването им преди около шест седмици, когато служителят на ЦРУ Шон Уилън го бе прехвърлил в операция „Колове“. Шон му беше обяснил какви покварени убийци са тези вампири, така че Остин бе нетърпелив да защитава невинните. Очакваше действие, много акции, забиване на дървени колове в гадни зелени същества с гниеща плът и набръчкани чела. Вместо това, той се оказа забит пред телевизионния канал, където вампирите изглеждаха и действаха твърде много като хора.

Всъщност, единственият начин, по който Остин можеше да различи човек от вампир, бе да го види през 35-мм камера. И живите и неживите се виждаха на дигитална камера, но вампирите не можеха да се видят на 35-мм камера по същата причина, поради която никога не се виждаха в огледалото. Образът им не можеше да бъде отразен.

Остин премести камерата на пода пред седалката.

Останалата част от оборудването бе там: очила за нощно виждане, дигитална камера с нощни лещи, Глок със сребърни куршуми, лаптоп и новият му любимец — CV-3 видео вюър. Боже, обичаше да работи за ЦРУ. Имаше най-готините неща.

Също така бе снабден с кутия от дървени колове. Произведена в Китай от компания, специализирана в изработването на пръчици за хранене. Кутията седеше на задната седалка на колата му, отворена и готова за извънредни ситуации.

Той отвори лаптопа си на съседната седалка и въведе тайната честота за получаване на телевизионен сигнал от ДВК. Екранът се фокусира. Добре, вампирските новини все още вървяха. И бяха свободни за достъп. Те естествено приемаха, че никой не би могъл да разбере за тайните им телевизионни предавания и не бяха поставили защита около апаратурата си. Показателно за това, което Остин считаше за най-очевидната им слабост. Тяхната арогантност. Той пъхна десетте гигабайта флаш памет и започна да записва.

Това бе неговата мисия — да наблюдава ДВК, да събира информация и най-важното, да научи местонахождението на дъщерята на Шон, която бе държана като затворник. За последен път бяха видели Шана преди осем дни в Сентрал парк. Тя бе заобиколена от армия от шотландски вампири. Според Остин, изглеждаше като пленник по собствено желание, но Шон настояваше, че са й промили мозъка. Тъй като бяха ужасно числено превъзхождани, „Коловете“ се принудиха да се оттеглят и да оставят Шана Уилън.

Шон побесня. Той наблюдаваше градската къща на Роман Драганести всяка нощ, но досега нямаше и следа от дъщеря му. Бе наредил на Гарет да наблюдава Руското сборище в Бруклин. Алиса следеше Роматех Индъстрис. Новото момиче, Ема, бе на пост пред офиса в Мидтаун и претърсваше полицейските доклади за каквато и да е следа, сочеща към вампирско участие. А Остин наблюдаваше ДВК — сградата и предаванията.