Керелин Спаркс: Вампирите и градът

Дарси запази равнодушно изражение, така че кипящият й гняв не се забеляза. Трябваше да се досети, че Дигиталният вампирски канал се придържа към архаични, шовинистични правила на поведение. Така беше навсякъде във вампирския свят. Повечето от женските вампири бяха поне на сто години. Някои дори на векове и не знаеха за напредъка на смъртните жени. Не желаеха да научат. Бяха напълно убедени, че собственият им свят е в пъти по-добър.

Крайният резултат бе трагичен. Женските вампири нямаха представа колко зле са третирани. Просто приемаха това за нормално. Дарси бе разказала на дамите от харема за смелите жени, които бяха страдали в името на правото на гласуване. Страстната й тирада бе отхвърлена като нелепа глупост. Никой не гласува за господар на сборището в света на вампирите. Колко ужасно плебейско.

Но това бе светът, в който бе закотвена. И тъй като ДВК бе единствената телевизия в света на вампирите, осигуряваше единственият й шанс да върши работата, която отчаяно искаше. И да има независимостта, за която жадуваше. Затова трябваше да бъде любезна с господин Бакъс. Дори ако той бе сексистко прасе.

— Влез. Не се срамувай. — Бакъс се облегна назад в стола си и подпря краката си на бюрото. — И затвори вратата, така че да можем да се усамотим — намигна й той.

Окото на Дарси трепна и тя се надяваше да не изглежда, сякаш е отвърнала на намигването. Затвори вратата и се приближи до бюрото му.

— Радвам се да се запознаем, господин Бакъс. Аз съм Дарси Нюхарт — професионален телевизионен журналист. — Тя извади автобиографията си от папката и я сложи на бюрото. — Както виждате…

— Какво? — Той свали краката си на пода. — Ти си Дарси Нюхарт?

— Да. В автобиографията ми ще забележите…

— Но ти си жена.

Окото й отново потрепна.

— Да, такава съм и както виждате — тя посочи част от резюмето, — съм работила няколко години в местната новинарска телевизия, тук в града.

— По дяволите. — Бакъс удари с юмрук по бюрото. — Ти трябваше да си мъж.

— Уверявам ви, че съм жена, откакто съм се родила.

— С име като Дарси? Кой, по дяволите, кръщава момиче с името Дарси?

— Моята майка. Тя много харесваше Джейн Остин…

— Тогава защо не те е кръстила Джейн! По дяволите. — Бакъс се облегна в стола си и загледа намръщено тавана.

— Ако погледнете автобиографията ми, ще видите, че съм повече от квалифицирана за мястото в Нощните новини .

— Не си квалифицирана — промърмори той. — Ти си жена.

— Не виждам какво общо с пола има…

Той внезапно се обърна, пронизвайки я с гневния си поглед.

— Виждала ли си някога жена в Нощните новини ?

— Не, но това ще бъде идеалната възможност за вас да поправите тази грешка. — Упс. Лош избор на думи.

— Грешка? Луда ли си? Жените не водят новини.

— Аз водех. — Тя сложи пръст върху автобиографията си.

Той погледна надолу.

— Да, но в света на смъртните. Какво разбират те? Техният свят е бъркотия. — Той скъса листа й и го хвърли настрани.

Сърцето на Дарси слезе в корема й.

— Може да ме наемете за месец, на изпитателен срок, така че да мога да докажа способностите си…

— Няма начин. Стоун ще разпердушини това място, ако трябва да работи с жена-водещ.

— Разбирам. Той е чудесен водещ на новините. — Тъп като камък бе по-подходящо. — Но Стоун разказва всички истории монотонно… имам предвид, че говори през всичките тридесет минути.

— Е, и?

— Нощните новини биха били по-вълнуващи и по-динамични, ако включите доклади от кореспонденти в областта. Това е моята специалност и ще бъда щастлива да…

— Обмислях да направя точно това. И смятах да те наема, но ти се оказа жена.

Сърцето й потъна още няколко сантиметра по-надолу.

— Не виждам…

— Новините са сериозен бизнес. Не бива водещите ни да са жени. Хората ще пропуснат нещо важно, защото ще гледат наперените ти малки гърди.

Раменете й се отпуснаха, заедно с наперените й малки гърди. Това беше — непробиваемата стена от мъжкия шовинизъм на вампирите, още веднъж щеше да се блъсне право в нея. Само ако можеше да вземе чук. Или бейзболна бухалка за яйцевидната глава на господин Бакъс.

— Бих могла да работя зад кулисите. Преди пишех собствена…

— Можеш да пишеш?

— Да.

— Можеш ли да си забавна?

— Да. — Докладите й се считаха за хумористични.

Той я изучаваше.

— Струваш ми се по някакъв начин интелигентна.

Окото й трепна.

— Благодаря.

— Всяка нощ сме затрупани с фукльовци, които искат да застанат пред камерата. Намирането на някой с интелект и опит, който да работи зад кулисите, е основен проблем.