Л. Смит - Дъщери на мрака

Мери-Линет почувства някаква буца в гърлото си. Усмивката на Аш изчезна. Те просто стояха и се гледаха.

Очевидно беше дошъл моментът да се целунат. Вместо това се взираха един в друг като обидени деца. След това единият от тях пристъпи напред и двамата се озоваха в прегръдките си. Мери-Линет се притискаше все по-силно и по-силно в Аш, заровила лице в рамото му. Дълбоко развълнуван, Аш обсипваше шията й с целувки, повтаряйки:

— Бих искал да съм човек. Наистина бих искал!

— Не, не е вярно — отвърна Мери-Линет, замаяна от целувките му.

— Искам! Искам!

Но от това нямаше никаква полза и Мери-Линет го знаеше. Проблемът не беше просто в това какъв е, а какво беше правил и какво щеше да прави оттук нататък. Аш беше видял твърде много от тъмната страна на света, за да води нормален живот. Характерът му вече беше изграден и тя не беше сигурна, че той може да се бори с него.

— Повярвай ми — каза той, сякаш чул мислите й.

Мери-Линет нямаше сили да каже нито да, нито не.

И затова направи единственото нещо, което можеше — вдигна глава. Устните му бяха на правилното място, за да срещнат нейните. Електрическите искри вече не бяха болезнени, откри тя, и розовата мъгла можеше да бъде възхитителна. Двамата бяха обгърнати от усещане за топлина, сладост и странен покой.

И след това някой почука зад тях на вратата. Мери-Линет и Аш подскочиха и се откъснаха един от друг. Спогледаха се, стреснати и все още в плен на предишното чувство. И тогава Мери-Линет осъзна къде се намира. Тя се засмя, а след нея и Аш.

— Излизайте — казаха те едновременно…

Марк и Джейд излязоха от къщата, следвани от Роан и Кестрел. Всички застанаха на верандата, като внимаваха да не стъпят в дупката. Усмихнаха се на Аш и Мери-Линет по начин, който накара Мери-Линет да се изчерви.

— Довиждане — каза тя решително на Аш.

Той се взира дълго в нея, сетне погледна пътя, който се простираше зад него. Накрая се обърна и понечи да тръгне.

Мери-Линет го наблюдаваше с премрежени от сълзи очи. Тя все още не можеше да се застави да му вярва. Но нищо не й пречеше да се надява, нали? Или да мечтае. Въпреки че мечтите почти никога не се сбъдваха…

Джейд ахна.

— Вижте! — извика тя.

Миг по-късно всички го видяха, а сърцето на Мери-Линет силно подскочи. Светла стрела чертаеше на северозапад дълга линия в мрака. Това не беше някаква малка невзрачна падаща звезда, а сияещ зелен метеор, който проряза половината небе, сипейки искри. Той минаваше точно над шосето, сякаш осветяваше пътя на Аш.

Закъснял Персеид. Последният от летните метеори. Но приличаше на благовещение.

— Бързо, бързо, пожелай си нещо — каза нетърпеливо Марк на Джейд. — Пожелай си нещо, което искаш да ти се сбъдне.

Мери-Линет видя въодушевеното му лице и начина, по който очите му грееха от вълнение. До него Джейд ръкопляскаше, отворила широко очи от възторг.

„Толкова се радвам, че сте щастливи — помисли си Мери-Линет. — Моето желание за вас се сбъдна. И сега може би мога да си пожелая нещо и аз… Бих искала… бих искала…“

Аш се обърна и й се усмихна.

— Ще се върна догодина — каза той. — С няколко убити дракона!

Сетне тръгна надолу по обраслия с бурени път. За момент в дълбокия виолетов здрач на Мери-Линет действително й се стори, че вижда рицар, който потегля на мисия. Странстващ рицар с блестяща руса коса, който се отправя към някаква много тъмна и опасна пустош. Сетне той се обърна и тръгна заднешком, махайки с ръка за сбогом, което развали образа, който беше изплувал в ума й.

Всички извикаха „довиждане“.

Мери-Линет чувстваше осезателно присъствието им — нейния брат и трите му кръвни сестри, всички излъчващи топлота и подкрепа. Игривата Джейд. Безмилостната Кестрел. Мъдрата и нежна Роан. И Марк, който вече не беше тъжен и самотен. Тиги се потърка около глезените й и замърка дружелюбно.

— Дори докато сме разделени, ние ще гледаме едно и също небе! — провикна се Аш.

— Какъв чудесен стих! — извика тя в отговор. Но той беше прав. Небето щеше да бъде там и за двама им. Тя винаги щеше да знае, че той е някъде там, гледайки нагоре в почуда. А това само по себе си беше важно…

И тя най-накрая беше наясно коя е. Тя беше Мери-Линет и един ден щеше да открие супернова или комета, или черна дупка, но щеше да го направи като човешко същество. И Аш щеше да се върне идната година.

И тя винаги щеше да обича нощта.

Популярен криминален филм на британския режисьор Алфред Хичкок. — Б.Пр.