Л. Смит - Дъщери на мрака

След това Аш каза:

— Извинявай. — И гласът му никога не беше звучал толкова смирено. Той отблъсна ризата и се надигна. — Толкова съжалявам.

Мери-Линет не знаеше кой протегна първи ръка, но скоро двамата бяха в прегръдките си. И тя си мислеше за опасности и ловци, които се смеят в лицето на смъртта. За смисъла на това да принадлежиш на нощта. И за това как никога повече нямаше да види предишното момиче, когато се погледнеше в огледалото.

— Поне всичко свърши — каза Аш. Тя чувстваше ръцете му около себе си, неговата топлина, солидност и подкрепа. — Няма да има повече убийства. Свърши се.

Наистина беше така, но и много други неща никога повече нямаше да бъдат същите.

Първото ридание се откъсна трудно от гърдите й. Толкова трудно, че Мери-Линет си помисли, че ще мине време до следващото, но се излъга. Миг по-късно тя се разхлипа неудържимо и плака дълго. Колата догоря, искрите продължиха да се издигат към небето и Аш я държеше в прегръдките си през цялото време.

— Е добре, тя не е разказала нищо на смъртните… но действително не се е подчинила на правилата на Нощния свят — каза Аш с ленив небрежен глас.

— В какъв смисъл? — попита Куин.

Беше късен понеделнишки следобед и слънчевата светлина струеше през западните прозорци на фермата Бърдок. Аш носеше чисто нова риза, която си беше купил от супермаркета в Брайър Крийк, и пуловер с висока яка и дълги ръкави, който скриваше почти зарасналите рани по гърлото и ръцете му. Джинсите му бяха избелени, косата му беше грижливо сресана над белезите на тила му и той играеше най-добрата роля в живота си.

— Тя е знаела за отцепилия се върколак и не е казала на никого.

— Значи е предателка. И ти какво направи?

Аш сви рамене.

— Намушках я с кол.

Куин се разсмя високо.

— Това е самата истина — каза Аш сериозно, гледайки Куин в упор и знаейки, че очите му в този момент изглеждат големи, простодушни и вероятно сини. — Виж сам.

Без да сваля поглед от Куин, той дръпна розово-зелената кувертюра от вързопа върху кушетката.

Веждите на Куин се повдигнаха нагоре.

Той се вторачи за момент в леля Опал, която беше почистена, така че да не личи, че е била заравяна, а колът от оградата беше поставен внимателно отново в гърдите й.

Куин даже преглътна. Това беше първият път, когато Аш го виждаше разколебан.

— Ти наистина си го направил — каза той. В тона му се прокрадна неприкрито уважение и искрена изненада.

„Знаеш ли, Куин, не смятам, че си чак толкова корав, за колкото се представяш — мислеше си Аш. — В края на краищата, колкото и да се опитваш да се държиш като Старейшина, ти си само на осемнайсет. И винаги ще бъдеш на осемнайсет, а следващата година аз ще бъда по-голям от теб.“

— Виж ти — каза Куин, премигвайки бързо. — Добре… Действително съм впечатлен.

— Да, просто реших да взема нещата в свои ръце. Нали разбираш, тя беше отишла твърде далече.

Тъмните очи на Куин се отвориха малко по-широко.

— Признавам… не смятах, че си чак толкова безмилостен.

— Някои неща просто трябва да бъдат направени. Заради семейната чест, разбира се.

Куин се прокашля леко.

— Ами… върколакът?

— Погрижих се и за него. — Аш заобиколи дивана и дръпна едно одеяло в кафяво и бяло от експонат № 2 — овъгления и разкривен труп на Вълка. Мери-Линет изпадна в истерия, когато Аш настоя да го измъкнат от колата, а ноздрите на Куин сега леко потрепваха, докато го гледаше. — Съжалявам, мирише на изгоряла козина, нали? Аз самият малко се поопуших, докато го държах в огъня…

— Изгорил си го жив?

— Е, това е един от традиционните методи…

— Добре, а сега върни одеялото на мястото му — каза Куин и Аш откликна на молбата му.

— Както виждаш, погрижил съм се за всичко. Няма замесени смъртни и не е необходима никаква чистка.

— Да, прав си… — Куин още не можеше да откъсне поглед от одеялото. Аш реши, че моментът е подходящ.

— И между другото, оказва се, че момичетата са имали напълно законно основание за идването си тук. Те просто са искали да се научат да ловуват. В това няма нищо незаконно, нали?

— Какво? О, да. — Куин погледна леля Опал и най-накрая завъртя глава към Аш. — И сега, когато вече знаят как става това, ще се върнат обратно.

— Да, но по-късно. Те все още не са напълно подготвени… и затова остават.

— Остават?

— Да. Виж, тук аз съм главата на семейството нали? И казвам, че остават.

— Аш…

— Крайно време е Нощният свят да има преден пост в този район, не мислиш ли? Виждаш какви неща се случват, когато не държим под контрол нещата. Резултатът е семейство от отцепили се върколаци, които бродят наоколо. Някой трябва да остане тук и да удържа крепостта.